Начало Новини Изкуство В памет на Трифон Трифоновски

В памет на Трифон Трифоновски

451
Трифон Трифоновски, снимка в. „Борба”
Трифон Трифоновски, снимка в. „Борба”

Тази година траурна вест достигна до жителите на с. Вишовград.

Датата 09.03.2018 г. ще остане и за  цялата Павликенска община като ден, в който от този свят си е отишъл един светъл човек, с голямо човешко и творческо сърце.

Трифон Трифоновски.

Точно три месеца след неговата кончина, какво си спомняме за него!?

Трифон Петров Трифоновски е роден в село Вишовград, обл. Велико Търново, на 18 юни 1932 г. Завършва Учителския институт в гр. Плевен, след което работи като директор на училище в с. Чайка, Варненско, и в с. Зорница, Бургаско, но най-много в родното си село Вишовград.

Пише художествена и научна литература. Автор е на книгите: „Разголени размисли“ и „Моите любовници“; стихосбирките: „По стръмния път на времето“, „Древна светлина и български дух“, „Земетръсно време“ и „Разгневено слънце“; сборниците с разкази: „Нашенски зевзеци“, „Нека се обичаме“ и „Вълчи времена“; повестта: „Завръщане на птиците“; романите: „Залавянето на Стефан Караджа“ и „Търново въстана“; селищната монография: „Историческият път на Вишовград“ (в съавторство).
В областта на теоретичната ядрена физика той отпечатва книгите: „Диполни системи и атомно ядро“, „Същност на гравитацията“ и „Наука и абсурди в ядрената физика“.

Дългогодишен член на литературна група „Цанко Церковски” при Народно читалище „Братство – 1884” гр. Павликени. Участник и организатор на множество срещи с писатели от цялата страна, на литературни четения в много населени места, както на територията на община Павликени, така и извън нея. Краевед и председател на инициативния комитет, който е събрал експонати и подредил в читалищната сграда на родното си село Вишовград музейна сбирка от две обособени тематично части разположени в общо три помещения. Официално сбирката е открита на 21.09.2010 г.

Едната част разказва за живота и бита на българите от едно време, както и за техните трудови навици около отглеждането на животни и работата на полето. Всички експонати в сбирката са събирани от къщите и от скриновете, останали от баби и дядовци. Благодарение на това, в музеят има стотици предмети, свързани с бита на хората в селото отпреди век. Голяма шейна, каруца, дървен лин или кораб, в който са събирали и мачкали гроздето, много кошове за бране на грозде, паламарки, вили, рала, копачки и още десетки предмети има в селскостопанския отдел на сбирката. „Запазили сме дори една метла от онова време, овчарски принадлежности, хлопки, занаятчийски инструменти, няколко вида кошери. За да е по-интересно на младите, направихме два миниатюрни модела на кладенец и лятна кошара”, разказваше за  богатството на музея Трифон Трифоновски.

Битовият кът пък е така подреден, че да наподобява подредбата на стара къща. В него има всичко, което някога е имало в селското мазе – бурета за туршии, ракия и вино. В този кът са събрани нощви, различни съдове, в които домакините са месили хляба. „В този ъгъл сме възпроизвели стая – с паралията и трикраките столчета. Възстановили сме и две детски люлки – едната платнена и съвсем обикновена, другата малко по-съвременна, направена от дърво”, си спомняме още от разказите на г-н Трифоновски.

Другата част на сбирката, на която Трифоновски отделя най-много време и старание е „Просвета и културно-учебно дело”. Стари учебници от преди 1944 г., чинове на поне 60-70 г., стара черна дъска, апарати за онагледяване в учебните часове има събрани в този отдел. В музея може да се видят първите тетрадки, които са били просто дъски за писане, мастилница, дори мастило, с каквото са писали учениците преди много години.

Стари музикални инструменти има дори в сбирката, стари телефонни апарати, радиоапарати, древен телевизор, грамофон и препарирани животни, които учителите са използвали в часовете си по биология. В сбирката на Вишовград има дори една електростатична машина.

В отделен ъгъл хората са събрали книги и стари вестници. Измежду вестниците има и две издания, излизали в самото село. Единият вестник е излизал през 1951-52 г. като издание на в. „Борба” и се е наричал „Скъпоценни зърна”. Другият вестник е доста по-съвременен, излизал е преди години и се е наричал „Канлъ дере” на името на местността, където е станала най-голямата битка на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Ето такива личности правят историята ни богата и славна. Трифон Трифоновски беше и ще остане един пример за пословична честност, всеотдайност и родолюбие. Добродетелите, които той притежаваше, го направиха уважаван и обичан от много хора. Със своите знания и опит, с готовността си да е полезен, той беше поетичен ментор за много млади автори на поезия, които днес си спомнят за него с благодарност и уважение. Някои от колегите му по перо му посветиха стихове, които той имаше щастието да получи и оцени още приживе. Той беше светъл лъч в културния живот на цялата общност в Павликенския край. Името му многократно е ставало повод за прослава на града и общината ни.