Начало Новини Общество В селата на община Павликени нито да си жив, нито да си...

В селата на община Павликени нито да си жив, нито да си мъртъв

604

От известно време насам за всички е видно, че гробищния парк в Павликени се поддържа в приличен вид, има охранители, които съблюдават за спазване на реда, има и хладилна камера за покойници, чиито близки решат, че трябва да отложат погребението. Има в града и траурни агенции, които се грижат за всички подробности около извършването на едно погребение, включително и изкопаването на гроб.

Не е така обаче по селата на общината. Там населението застарява и става все по-трудно да се намерят гробокопачи. Това е добре дошло за недобросъвестни и нагли цигани, които нямат капка чувство за срам, нямат съвест, нито морал, нито пък умствен багаж, който да предизвика у тях съчувствие към близките на покойния.

Случи ли се някой да се спомине, те първи научават и бързат да се пазарят с близките. Цената за изкопаването на гроб в едно село вече е между 150 и 180 лв. плюс един хляб, кило наденица или салам и двулитрова бутилка бира ЗА ЗАКУСКА. След погребението, гробокопачите на българския народ, си просят и обяд. Всичкото това в един траурен за близките на покойника момент, в който нищо не може да им се откаже. Коет е по-страшното обаче – ВСИЧКО ТОВА ПРЕД ПОГЛЕДА И ПОД НОСА НА КМЕТОВЕТЕ НА СЕЛАТА.

Години наред Община Павликени не може да организира такава траурна дейност по селата, а кметовете не правят и минимални усилия да се преборят за това. Ако някой нещичо е правил през последните години, това са кметовете на Стамболово и Лесичери. Само тези двама мъже по срещите-разговори на Ден на кмета в Общината са си направили труда да повдигнат този болен въпрос. Явно безхаберното ръководство на Общината обаче нищи не е чуло. Този проблем продължава да виси над главите на всички хора, живеещи и умиращи по селата и сигурно ще остане неразрешен и този „славен“ мандат на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов и яловата му администрация.

„Бог високо – цар далеко“.

Бог да ги прости нашите покойници. Те поне вече нямат тази грижа.