Начало Новини Изкуство Две години от кончината на големия български лирик Евтим Евтимов

Две години от кончината на големия български лирик Евтим Евтимов

140

„Любовта е поезия и поезията е любов.”

Евтим Евтимов

 

Цветята днес са за един прекрасен човек с поетична душа, преселил се в отвъдното преди точно две години на тази дата 8-ми юни, но оставил ни едно ценно духовно наследство – чувствени стихове за любовта.

Голяма част от тях се превърнаха в песни и станаха хитове за поколения българи, защото носят позитивния заряд на влюбения човек, защото са чисти, като истинската неподправената, негримираната любов.

Евтим Евтимов.

Едва ли има човек в България, който да не е чувал това име. Живота си той посвети на поезията и на любовта. Както между другото самият той казва „Любовта е поезия и поезията е любов.” Като се замисли човек, това наистина е така. В едно лирично стихотворение движещата сила е любовта, тя прелива от всяка строфа, от всяка дума. В любовта пък, когато тя е искрена и истинска от всеки жест, от всеки поглед извира поезия, която овкусява и украсява близостта на влюбените и ги прави още по-влюбени и потребни един на друг.

Та както винаги, прав се оказа поетът, любовта е поезия и поезията любов. За това и неговият живот е една своеобразна сплав от любов и поезия. Той не е просто изживян живот, той е изпято, изтържествувано явление, претендиращо за неповторимост.

Неподражаемо е и неговото чувство за естественост и непринуденост. Чужди му бяха качества като високомерие, кариеризъм, властолюбие. Признанието само идваше при него, защото си проправяше път по добродетелите, които Евтим Евтимов притежаваше. Неговата сърдечност, искреност, човеколюбие го правеха обичан поет и желан събеседник. Множеството срещи с читатели и почитатели сякаш не го изморяваха, а го изпълваха с радост и удовлетворение. Огромно значение той отдаваше на човешките взаимоотношения. Спомням си веднъж, при една от срещите му с обществеността на Павликени, бях подготвила да му поднеса бутилка хубаво червено вино, за да го поздравя с добре дошъл и да му благодаря за прекрасните емоции, с които ни дарява, чрез поезията си. Тръгвайки към него минах близо до съпругата му Романьола. Тя се наведе дискретно към мен, докато изчаквах реда си и ми прошепна: „Прегърнете го, това означава много за него. Ще го зарадвате.”

Той хранеше поетичната си душа с народна любов, за това тя беше и толкова богата и силна. Стиховете му ще се пеят и ще се помнят, докато има хора по тая грешна Земя, защото са изтекли от най-чистия извор на Евтим – неговата душа.

Моите цветя и стихове днес са за него.

Поклон, поете. Край тебе нека да е мир и светлина.