Начало За Забава Музика Дете-чудо

Дете-чудо

251
Моцарт свири на клавесин пред отбрана публика - художник Едуард Хаман

„Не обръщайте внимание на ничия похвала или вина. Просто следвайте собствените си чувства.“

Волфганг Амадеус Моцарт

На 27 януари 1756 г. в Залцбург, Австрия, е роден Волфганг Амадеус Моцарт, обявен по-късно за дете-чудо. Той проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира на 5, а когато е на 6, свири пред австрийското кралско семейство.

Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса.

Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

Музиката му е своеобразен и типичен пример на класическия стил. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил, своеобразна негативна реакция, насочена против стила барок. Моцарт успява да върне сложността на епохата на барока, като го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.

Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати тогава – концерти, опери, симфонии, но им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.

Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му – чистота, баланс, прозрачност, сила. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната дотогава степен на артистичност. Той запазва през целия си живот способността и дарбата да запомня и адаптира ценни части от музиката на други композитори, за което допринясят несъмнено и многобройните му пътувания.

Едни от най-известните му произведения са оперите „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“, както и „Реквием“ и „Симфония №40“, завършена на 25 юли 1788 г.