Начало За Забава Хумор Дневна доза хумор

Дневна доза хумор

313

10 забавни детски умозаключения

Светогледът на едно дете се различава поразително от този на възрастен човек. Когато се заслушаме в думите им, понякога чуваме от децата умозаключения, които никога не биха ни хрумнали. И те ги съобщават с такава сериозност, че ни изумяват.

Всъщност това са много мъдри мисли. Прочетете ги:

*

7 годишната ми дъщеря гледа програмата Animal Planet. Изведнъж се обръща към мен и пита: „Мамо, тези доброволци, за които постоянно говорят, какви животни са?“

*

Тими, 2-годишният ми син, седеше на гърнето от доста дълго време, така че попитах:
– Ей, Тим, добре ли си?
– Да! Аз се чувствам много добре!
– Свърши ли най-накрая голямото нещо?
– Не.
– Тогава какво те кара да се чувстваш толкова добре?
– Чувствам се толкова добре, че съм жив на този свят!

*

Гледайки оперно представление по телевизията, малката ми дъщеря коментира: „Когато ние крещм така в детската градина, ни карат да престанем“.

*

Стоим с 4-годишната ми дъщеря на входа на голям мол и я питам:
– Реши ли, какво искаш да ти купя?
– Не съм решила, но каквото и да е, вземи две.

*

След хранене в къщата на родителите ми на малкия ми син Дани предложиха чай. Попитах го:
– Какви са вълшебните думи, които трябва да кажеш?
– Къде са бисквитките?

*

– Мамо, аз и Били днес се скарахме в детска градина! Аз го ударих по носа, а той ме удари по ухото!
– За какво се сбихте?
– За първо място в конкурса по добро поведение!

*

Моят 5-годишен син Джони ме попита:
– Тате, страхуваш ли се от тъмното?
– Не, разбира се.
– Тогава защо си лягаш всяка вечер с мама?

*

Когато наближиха зимните празници, моето малко момче ми каза:
– Мамо, не купувай бонбони до края на месеца! Да пазим нашите зъби за Коледа!

*

Оставих 3-годишната ми дъщеря в ъгъла за лошо поведение. Тя стоя там мълчаливо няколко минути, а след това въздъхна и каза:
– Можеш ли да ме пуснеш вече? Усещам как животът ми изтича.

*

3-годишният ми син Анди не се чувстваше добре. Лекарят го попита:
– Е, млади човече, какъв е проблемът?
Анди отговори с много делови тон:
– Това е, което и майка ми би искала да знае.