Начало Новини Политика Защо един свещеник, изгонен от Къпиновския манастир заради хомосексуални прояви, бива номиниран...

Защо един свещеник, изгонен от Къпиновския манастир заради хомосексуални прояви, бива номиниран за „Почетен гражданин на Павликени“ от „кмето“

2461

Според изборът на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов, архимандрит Георгий заслужава да бъде номиниран за почетен гражданин на града…

Моля? Защо?

Отец Георгий бил благославял всички „добри“ инициативи на червената община според „кмето“. Е, и? Нали това му е работата. Все едно всеки, който съвестно си върши работата трябва да бъде номиниран и избран за „Почетен гражданин на Павликени“.

Според Община Павликени:

„Със званието „Почетен гражданин“ се удостояват лица с изключителен принос за издигане авторитета на града и общината в сферата на социално-икономическото и историческото развитие, науката, спорта, културата, образованието, здравеопазването и др.   

Със званието „Почетен гражданин“ могат да бъдат удостоявани и лица за проявена смелост, себеотрицание и гражданска доблест за благото на общината или Република България.   

Със званието „Почетен гражданин“ могат да бъдат удостоявани и общественици, представители на държавни, общински и неправителствени организации, структури и съюзи, както и дарители и спомоществуватели с изключителни заслуги за развитието на общината или Република България.   

Със званието „Почетен гражданин“ могат да бъдат удостоявани лица, завоювали титлите олимпийски и световен шампион.”

След молбата ни, отправена към нашите читатели да подадат сигнали за поведението на отеца, от 11 април тази година, публикувана тук, научихме не само, че архимандритът няма особени заслуги към града, общината и техните жители, но и руши авторитета и достойнството им. Много хора не одобряват начина му на богослужение в храмовете. Наред с църковните четения, псалми и молитви, той говори и много ненужни неща. Дори си позволява да намесва политиката в църквата, споменавайки конкретни имена на политици.

Научихме, че отец Георгий често прави груби забележки на миряните, дошли на служба. Обществеността е на мнение, че той не е свят човек.

Научихме от негови колеги, че Георгий е изгонен от Къпиновския манастир „Св. Николай Чудотворец”, на 14 км от Велико Търново, заради хомосексуални прояви.

Научихме, че в Павликенската църква преди няколко години се били заели група млади хора да правят сувенири с църковни мотиви и да ги продават в полза на храма. Помагали около половин година и се отказали по същата причина – към тях е имало опити за склоняване към хомосексуализъм от страна на Георгий, който също така не се свени да подхвърля откровено хомосексуални коментари по адрес на хетеросексуални мъже и то в очите им.

Научихме, че отецът има и наглостта, да си иска от миряните ту яйчица, ту млекце, ту някоя хавлийка да му купят за баня, „ама да е по-голяма“, че той бил „голям мъж“. В някои села където знае, че номерът ще мине, си иска дори пари за горивото на автомобила. Не се погажда и с някои от църковните настоятелства и влиза в спорове с тях.

Уважаеми читатели, съграждани и съселяни, според православното християнство, което все още е преобладаващо по нашите земи и повечето от нас изповядват, хомосексуализмът е грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен. Св. Писание говори за него в Книгите Битие 18:20-22, 19:1-29; Левит 18:2220:13; Второзаконие 22:5; 1 Кор. 6:9Римл. 1:26-281 Тим. 1:8-10; Божият съд над Содом и Гомора. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Римл. 1:21-27).

За да помогне на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата, православният християнин е длъжен с молитва и с човешка топлота да го накара да се почувства част от новото човечество, преобразено и обновено след саможертвата и Възкресението на Спасителя.

Хиляди хора в наши дни стават жертва на тази долна и пагубна страст, включително и неколцина религиозни, политически и културни дейци в Павликени, затова отхвърлянето и заклеймяването не могат да бъдат достойна християнска позиция. Ако презираме тези хора и страним от тях, с това само увеличаваме страданието им, допринасяме за по-нататъшното им затъване в бездната на греха и осъждаме себе си.

Ние много, много, много бихме искали да помогнем на отец Георгий и неговото хомосексуално обкръжение да се върнат в „правия“ път, молим се за тях и не ги съдим за пагубния избор, който правят за себе си, но въпреки това, особено когато се отнася до едно духовно лице и пастир, в каквато роля се изживява отец Георгий, място за него като човек с хомосексуални проблеми в църквата няма, докато не се изповяда, покае и промени. И тъй като знаем, че последното е практически невъзможно, молим го човешки – нека напусне църквата и да се откаже от номинацията си за „Почетен гражданин на Павликени“, прекратявайки лошия театър, който разиграва пред всички нас, за да не излага повече нито себе си и нито града и за да може да се отдаде с чиста душа и сърце на страстите си, каквито и да са те.

За повече информация по темата „хомосексуализъм“ от религиозна и философска гледна точка, моля натиснете тук.

Защо църквата като институция позволява подобен „божи служител“ да продължава да „служи“ е извън нашите разбирания.

Защо „кмето“ избира да номинира човекът, описан по-горе, за „Почетен гражданин на Павликени“, също е извън нашия мозъчен капацитет за разбиране. Свършиха ли се достойните хора в града?

 

 

МОЯТА МОЛИТВА

„Благословен бог наш…“

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…

 

Христо Ботев
в. „Независимост“, 1873 г.