Начало Новини Философия Историята на един луд

Историята на един луд

476

Наскоро се настаних в една сграда. Наех си апартамент на последния етаж. Първият ден, когато тъкмо заспивах, чух мелодия от пиано. Не обърнах много внимание, сигурно някой човек от другите апартаменти свиреше.

На следващата нощ се случи същото. И така всеки ден след полунощ. Реших да попитам хазяйката откъде идва това пиано. Тя отговори, че в една от стаите на моя етаж има луд, който всяка нощ свири… Преди е слизал да свири на пианото във фоайето, но прекалено много е притеснявал с това останалите наематели и го преместили заедно с пианото горе. Така че да не пречи на никого. Не искали да го гонят, защото бил скитник.

Една вечер реших да отида при него и да чуя отблизо тази музика. Беше полунощ, тъкмо бе започнал да свири. Почуках на вратата му, но никой не ми отговори… Отворих леко. Мъжът беше застанал на пианото – поставено по средата на празна стая. В нея нямаше нищо друго, освен пиано и един матрак.

Доближих се, той дори не забелязваше присъствието ми. Сякаш съществуваше единствено той, неговата музика и свирещите му пръсти. Седнах до него и се заслушах … Толкова красива мелодия изпълняваше. Дори не потрепваше. Просто ръцете му танцуваха по клавишите и не отваряше очите си дори за миг. Музиката създаваше едно прекрасно усещане… усещане за някакъв спомен.

Попитах го… „Старче, защо всяка нощ стоиш тук сам и свириш на това пиано?“ Той отвори очи, погледна ме и се усмихна, без да прекъсва прекрасното си изпълнение.

„Нима не виждаш? Малко красота остана на този свят, синко. Сърцатите хора изчезнаха, а любовта вече се измерва само в пари. Хората спряха да вярват в себе си и в мечтите си. Преди години имах къща и съпруга… всяка вечер, преди да заспим, свирих тази песен на жена ми… Казваше, че събужда спомени и желания в нея. След време се разболя и ме остави сам… аз се пропих, изгубих дома си и заживях тук…

Намерих това пиано и една вечер реших да го изпробвам. Седнах и пръстите ми механично започнаха да свирят онази песен, която приспиваше жена ми… и ето, тя се появи… Заживяла беше в мелодията… Съвсем ясно я видях.

Оттогава всяка нощ сядам тук и разговарям с нея. Тя преплита тялото си в моето и заспива спокойно. Сега разбираш ли защо? Остави ги другите хора, нека казват, че съм луд. Толкова са заинтересовани от себе си, че дори не попитаха един луд всъщност защо свири…“