Начало Новини Бизнес Лукойл – авторитет или марионетка? Не, мърша.

Лукойл – авторитет или марионетка? Не, мърша.

1041

Миглена Цанева, Иван Милчев, Ивайло Тодоров, Тодор Радев и Валентин Стефанов са били възстановени на досегашните си безсрочни трудови договори и вече трети ден пълнят гориво на бензиностанция „Лукойл“ в Павликени. „Обадиха ни се да се върнем и от 19 декември сме отново на работа“, споделя Тодоров.

Поредното публично осиране в града на „хубавите хора“.

Явно в дълбоката провинция нещата се случват не така както е редно, а така както някой е казал, че трябва да се случат.

Въпреки че малоумните бензинджии са съучастничили на местните полицаи-крадци на служебно гориво, въпреки че са нарушавали системно и грубо противопожарните правила и са изложили на риск живота и здравето на десетки граждани в продължение на години (според излъчените в ефир самопризнания), те са възстановени на работа от същия този работодател, който е наложил тези правила за работа и който уволни горепосочените лица за неспазването им. С кой акъл?

Позор! Такъв сценарий не съществува никъде в цивилизования свят!

Смятахме, че Лукойл имат авторитет, но сме се излъгали. Лукойл са помияри.

Какво оттук нататък да си мислят многобройните клиенти на тази фирма? Какви корпоративни принципи има или по-скоро явно НЯМА тя? Дали и към клиентите няма да се упражнят некоректни практики? Може ли да му се има доверие в този случай на доставчика на горива, що се отнася до цени и качество на услуги, безопасност? Очевидно НЕ.

А какво да кажем за десетките кандидати за овакантените работни места, които Лукойл обяви официално? Всички тези кандидати са изгубили време и пари за да кандидатстват за работа, извършвана от кретени, която сега отново се извършва от същите кретени. Безобразие, безотговорност и подигравка.

Нека съвестните и принципни граждани и селяни запазят достойнството си и не зареждат гориво в бензиностанция Лукойл.

 

 

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша…“

Петко Рачов Славейков
из „Не сме народ“ 1875 г.