Начало Новини Култура Смъртта на дните

Смъртта на дните

356

„В улегналите малки градчета рядко се среща добро. Най-често в тях царува безразличие, разнообразявано сегиз-тогиз от блудкава злоба или, още по-лошо, с умишлени злодеяния. Животът тук никога не е напомнял кипящ казан и ако изобщо е къкрил, то винаги е било на слаб огън. Животът ти в градчето е ежедневно интимно общуване – толкова всеотдайно, че в сравнение с него онова, което вършиш вечер с жена си в скърцащото легло, изглежда като безобидно ръкостискане.

А по мръкнало градчето си е твое и ти си негов и заедно заспивате мъртвешки сън, както навярно спят камъните в северната ти нива. Всъщност тук няма друг живот освен бавната смърт на дните, така че когато над градчето приижда зло, идването му изглежда едва ли не предопределено, упойващо и приятно. Градчето познава мрака. Градчето си има тайни и ги опазва добре. Градчето ги крие с безизразно лице на опитен картоиграч. Не го интересуват ни Божиите, ни човешките, ни сатанинските дела. То познава мрака. И мракът му стига.“

Из книгата „Сейлъмс Лот“, Стивън Кинг