“Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там в ляво. Как така няма?
Така. Там няма нищо. А мен точно това нищо ме боли.”
***
„Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
***
„Меланхолията бавно залива света… Нещо е зациклило във времето и есента не иска да се отмести, всеки сезон е есен. Световната есен. Пътуването също не лекува тъга. Трябва да се търси нещо друго.“
Георги Господинов
