На вашето внимание представяме пътеписа „Два дни в Жеравна“, с който местната писателка и поетеса г-ва Иваничка Колева наскоро участва в образователен конкурс на Фондация „Буквите“ и който бе избран за отпечатване в списание „Мечта за книга“ на издателство „Буквите“ гр. София.
ДВА ДНИ В ЖЕРАВНА
(пътепис)
Не знам защо, но чужбината не ме влече много, много. Не съм като някои хора да изгарям от желание за пътувания до чужди държави и континенти. Като че ли нашенското ми е най-интересно, най-хубаво. Може би защото до преди десетина години пътуванията ми се ограничаваха до близки до местоживеенето ми места и от време на време до някой от морските ни курорти, сега ми се ще да я пообиколя тая наша Земя Българска. Сигурна съм, че такава красива природа, като нашата няма никъде по света.
Избрах си един ден Жеравна и за няколко часа бяхме там с моето момче. Пътуването ми достави удоволствие, както винаги. Този път даже повече. Запленяваха ме не само причудливите извивки на гористите върхове в далечината, а и подредените селски дворчета на къщите разположени край пътя. Погледнеш надясно, а пред погледа ти стара, стара круша до бял каменен дувар натежала от едри сочни плодове. Обърнеш поглед наляво, от другата страна на пътя пък цъфнали алени гюлове, обвили като венец малка дървена портичка, а зад нея през рехавата ограда се вижда тясната пътека от бели тук там напукани камъни, водеща към едноетажна спретната къща с плочник отпред. По нататък на величествено старо дърво сред току що окосена ливада щъркелово гнездо, а от него се надигат от време на време ту две, ту три малки бели главички, като че да погледнат отгоре колко е високо „високото”. Като ти се прииска пък малко свеж въздух да си поемеш, колата спира, отбива от пътя и ето ти и свежина и красива гледка. Оттатък канафката нацъфтели тинтява, горски здравец, жълт кантарион, а над тях бухнала на кадели смрадлика. Не щеш ли тази действителност те отвела тъй незабелязано в Жеравна.
Това местенце, пълно с етнография и колорит, култура и поетични блянове ни посрещна толкова топло и дружелюбно, като че ли сме си еднакво скъпи един на друг. Стъпките ни запяха по каменните улици. Големите дървени порти на Жеравненските къщи сякаш тръпнеха от очакване да минем през тях. От чардаците ни приветстваха цъфнали мушката, а бяло-зелена винка се спускаше от каменните дувари като дантела. С широтата си се открояваше двора на читалището. Той пък се беше нагиздил в бяла премяна от нацъфтелите сред него маргарити. Игриви български ритми ни накараха да влезем в читалищния дом и добре че го направихме.
Там ехтеше неземно красивия глас на една даровита българка – Цветанка Варимезова, а талантливия и съпруг Иван Варимезов и съпровождаше на гайда. Постояхме, послушахме, че си и попях заедно с тях, а и на хубаво българско хоро се хванахме. След емоционалния ден съня в къщата в която се бяхме настанили беше като вълшебство.
На сутринта посоката ни бе по една стръмна и цветна уличка, та до Йордан Йовковата къща. Малкото дворче ни закичи още от пътната врата с цветовете на огромни розови хортензии. В средата на дворчето, до голяма върба – той, седнал и потънал в дълбоки размисли. Влязохме в къщата, типичен селски уют, плетеница от багри пръснати по черги и ракли. Не можеш да не затаиш дъх пред красиво резбования дървен иконостас, а пред една от стъклените витрини ме полазиха тръпки. Там бе изложена писалката на този именит българин. Онази, която е дала бял свят на неговите неповторими „Старопланински легенди”. Тръгвайки си от този дом, ми се прииска да си имам такова скромно местенце, където да си размишлявам, да оставам насаме със себе си понякога.
Наближаваше обяд и ние се отбихме в една механа да похапнем. Е, че хубаво нещо си е нашенската българска кухня. Топлите пърленки на пещ те засищат само с аромата си. След кратка следобедна дрямка се разходихме до кафенето на Димчо Кехая, за по едно кафе на пясък. Лека полека и втория ден от нашата разходка превали. Мръкна се, песента на щурците се сливаше с тихото шумолене на водата от чучура на църковната чешма.
На сутринта потеглихме обратно бодри, доволни и като че ли пречистени.
Ех, красива ми Земьо Българска. За мен си най-мила и най-хубава.
Иваничка Колева
