Начало Новини Изкуство Дие съ туристити…?

Дие съ туристити…?

1331

Най-мащабният проект за консервация, реставрация, социализация и популяризиране на Античният керамичен център край Павликени приключи успешно. Официалното откриване на обекта след обновяването му направиха кметът на Община Павликени инж. Емануил Манолов и директорът на Исторически музей – Павикени Нели Цонева. В прерязването на лентата се включиха и главният експерт от Министерство на културата  и координатор по проекта Тони Милева и изпълнитният директор на „Реставрация“ ЕАД инж. Ангел Митев.

Началото на проекта беше поставено преди две години, когато Община Павликени в партньорство с Исторически музей – Павликени започна работа по проект „Античен керамичен център – Павликени, популяризация и модернизация“, финaнcиpaн oт Финaнcoвия мeхaнизъм нa Евpoпeйcкoтo икoнoмичecкoпpocтpaнcтвo 2009-2014, Пpoгpaмa БГ 08 „Кyлтypнo нacлeдcтвo и cъвpeмeнни изкycтвa”, Мяpкa 1 “Рecтaвpиpaнe, oбнoвявaнe и oпaзвaнe нa кyлтypнoтo нacлeдcтвo”, Дoгoвop №24-10- М1-13/22.04.2015 г. Средствата на Финансовия механизъм са осигурени от страните Иcлaндия, Нopвeгия и Лихтeнщaйн, а Програмен оператор от българска страна е Министерство на културата. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 736,000 евро.

След приключването на дейностите по консервация, реставрация и социализация, осъществени от консорциум „Антика“ ДЗЗД, до Античния керамичен център води нов асфалтов път с обособени паркоместа. Посетителите се придвижват по обновени алеи до консервираните и реставрирани антични сгради и пещи. Съвременните сгради също са ремонтирани и предлагат добри условия за осъществяването на археологически експедиции. В специално обособената част за възстановки, чрез автентични древни техники, са изградени нови пещи за изпичане на битова, строителна и художествена керамика. Оборудването в направената по римски образец грънчарска работилница е подновено, за да може съвременни грънчари да произвеждат керамика и да показват техниките от древността. Музейната сграда, както и всички останали постройки, са с ремонтирани конструкции и дограма.  Всички осъществени по проекта дейности спомагат за ревитализирането на древните грънчарски умения и за развитие на музея на открито. В проекта са ангажирани и млади хора от района, както и представители на ромската общност. С поредица от обучения по история, археология и грънчарство, деца от с. Върбовка придобиват умения за опазване на културното наследство. Благодарение на тях по протежение на пътя, водещ към Античния керамичен център, са засадени дръвчета. Във връзка с проекта са създадени интернет сайт на обекта, както и Фейсбук страница. С мерките по информация и публичност Античният керамичен център става по-известен не само сред местното население, но и в региона и страната. Цялостното изпълнение на дейностите за опазване и популяризиране на Античния керамичен център подобрява качествено предпоставките за развитие на културен туризъм в община Павликени.

„В последните над 10 години Община Павликени управлява, стопанисва и съхранява този обект. В това усилие сме неуморни и смятам, че наистина сме една от общините, които сериозно се отнасят към своето историческо наследство“, каза инж. Емануил Манолов. „Културното наследство, което имаме е без аналог не само в България, но и в по-широк мащаб и поради тази причина трябва да го популяризираме и да се гордеем с него“, подчерта още градоначалникът.

„За устойчивото развитие на един град е необходимо да има и устойчива културна политика, която да спомогне за съхранението на културното наследство в неговата автентичност и многообразие. Трябва ръка за ръка да работят общината и държавата, както в настоящия проект“, каза Тони Милева от Министерството на културата.

„Реализирането на този проект е една от светлите страници в историята на този обект. Ако Богдан Султов ни гледа отгоре, той може да бъде спокоен, че „неговият“ обект е в добри ръце и ние като добри стопани продължаваме неговото дело“, каза директорът на ИМ  -Павликени Нели Цонева. Тя припомни, че това е шестият поред проект, реализиран между Общината и Музея.

Всичко това прекрасна, но да попитаме все пак „дие съ туристити…?“