Начало Новини Изкуство Древното изкуство „Мехнди“

Древното изкуство „Мехнди“

2566

Мехнди (Mehndi) или древното изкуство за рисуване на тялото с къна се е превърнало от традиционен ритуал в елегантен и моден аксесоар. Интересно е как една толкова древна традиция изведнъж става моден хит в началото на XXI век. Днес Мехнди е начин на изразяване на индивидуалността.

На Запад мехнди е популярно под името “henna”, което всъщност произлиза от арабското име на растението – „hina”. Основите на това древно изкуство произлизат от Африка и датират от 5000 г. пр. Хр., когато са открити рисунки с къна по ръцете на фараоните. Счита се, че това ще ги предпази от злите сили по пътя им към отвъдния свят. Древните египтяни оцветяват с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Египтянките от висшата класа употребяват растението най-вече за своя впечатляващ грим. Красавиците от онова време често боядисват само върховете на пръстите си. (За келтите боядисването на тялото също е добре познато, но с него те искат да плашат враговете си.)

Пo-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото с кана се разпространява и трайно заема място в религиозните и културните ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. Къната е пренесена и в Азия, където и до днес мехнди не е забравен обичай. В Индия се рисуват жени и мъже, като поводът често пъти е различно празненство. Най-често изобразяваните фигури са: лотус, манго, паун и риба. Арабските рисунки Мехнди са характеризират с големи флорални мотиви, украсяващи дланите и стъпалата на жените. Често се използват клечки за зъби като основен инструмент за рисуване.

Мехнди орнаментите от Индия и Пакистан се отличават с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона – тънки, фини линии, покриващи не само дланите и стъпалата, а и прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба. Африканските мотиви са геометрични, ъгловати, изрисувани с по-дебели линии. Тези декорации са отражение на религиозни вярвания и са лесно видими от разстояние. Дизайнът се съчетава с тоалета – ако роклята има даден вид цветя или бродерии, те се рисуват и върху ръцете и краката.

Хенна означава просто „червено”, а в съвременния език хинди тя се нарича “мехнди”. Освен това мехнди е буквалният превод на храста къна в езика хинди. Разбира се, мехнди е понятието за изкуството на рисунката върху тялото с багрилното вещество, съдържащо се в стъблата на листата. С други думи с боята, наричана у нас „къна”. В Индия мехнди е обогатено с ароматни масла. Рисунките от къна, освен че изглеждат хубаво, предпазвали и от горещината, заради охлаждащото действие на растението. С времето техниките за рисуване се усложняват и стават все по-красиви. Мехнди се превръща в култ по цял свят и във всички култури.

Във всички страни на Ориента, както и в земите на Персийския залив и в арабските страни, ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватба се събират всички жени от рода и приятелките на булката за т. нар. „мехнди вечер” – невестината вечер. Обикновено тя се провеждала два дни преди церемонията и служи за подготовка на булката, която включва продължителни процедури. С безкрайно търпение и сръчност майсторките на къната рисуват дланите и ходилата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и много по-големи части от тялото. Важни са не само формите и шарките, но и наситеността на цвета. Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябвало да бъде любовта от страна на семейството на жениха. Свекървата пък отговаря за точката мехнди – тя е олицетворение на нейната благословия. Задължителен елемент от сватбената украса е и името на жениха, което се добавя умело в шарките и орнаментите на татуировката с къна. Женихът трябва да търси часове наред по тялото на момичето, за да открие името си (задължително условие при първата брачна нощ).

Прекрасното изкуство за рисуване по тялото е пренесено и в наши дни и е запазило своята прелест. Мехнди е изкуство на орнаментите, обединило в себе си религия, мистичност и въображение с една цел – създаване на красота.