Есента се разпада
Есента се разпада
на хиляда неща.
На съвсем непознати
редове на дъжда.
На тирета, на точки,
на насила забравени дни,
на сълзи, на безкрайни отсрочки
и на гръцки морски вълни.
На изгубени битки,
на изпепеляваща злоба към мен.
На нечисти фалшиви сълзи,
на които обезумяла си в плен.
На започнати проекти –
жестоки, нечовешки лъжи.
На бои и на четки,
гласове и везни.
На среднощни куплети,
на писма и листа.
На платено и взето,
парфюми, бижута, одежди, цветя.
И не аз, (аз съм цял
насред тази мечта),
есента ни, тя се разпада
на хиляда неща.