На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – комунистическият атентат в катедралата „Св. Неделя“ в София.
Мигновено са убити над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията – военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Срещу активистите на партията се извършват страхотни гонения. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие и изпълнявайки указанията на Коминтерна (СССР), решава да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание.
Като част от този план се предвижда да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит на държавата, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото.
Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, близо до дома му.
Същия ден сутринта в прохода Арабаконак покушение е извършено и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници – ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, самият цар Борис III. Той обаче предпочита да отиде на погребението на Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и така само за два дни се разминава на косъм от смъртта. Има и версия, че царят е бил предупреден в последния момент за готвения в „Св. Неделя“ атентат.
На 16 април, Велики четвъртък, в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм.
За този изключително жесток акт, останал дълго време като един от най-кървавите в световната история, е писано много – за подготовката, извършването, последвалите го събития.
Сред убитите са 13 генерали – повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца.
Непосредствени извършители на атентата са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори – Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.
Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата „Св. Неделя“. Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.
Сега е моментът да припомним думите не подкрепения от Българската комунистическа, преименована „социалистическа“, партия генерал Радев, който каза в пресконференция след края на изборния ден на 06.11.2016 г. „Църквата за мен е повече от църква“.
За генерала лётчик църквата била повече от църква?! Това ли са учили храненика на мракобесния комунистически строй във Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия?
Пълни глупости.
Двуличието на мазните червени пишман политици, кръстещи се, палещи свещи, молещи се Богу, целуващи кръстове и попски ръце, благославящи народа във високопарните си речи, позиращи пред обективите с попове, използвайки ги като цветен параван за „праведността“ на „богуугодните“ им уж дела, буди безгранично морално отврашение, чувство за историческа наглост и не бива да остава безнаказано.
Ако горенаписаното не послужи като закъснял безплатен урок по история за наглите, безсрамните, късопаметните, овчедушните, тъпите, глупавите, простите, неуките и невежите, то нека в неделя пак да гласуват за прекръстените предатели и българоубийци, „мобилизирани“, хипнотизирани и под строй.
