Начало Новини Култура Народно читалище „Съединение – 1879“ с. Бутово и прочие

Народно читалище „Съединение – 1879“ с. Бутово и прочие

2075

Народно читалище „Съединение – 1879“ с. Бутово е едно от най-успешните на територията на Община Павликени. Това е в резултат на повече от един фактор.

Първо, тук работи един печеливш тандем – Валентина Славева, която е секретар на читалището, Мария Петкова – дългогодишен председател на читалищното настоятелство. Второ, новият кмет на с. Бутово Станислав Теодосиев, който преди да стане кмет беше водопроводчик на селото и още с встъпването си в длъжност доказа, че може да се справя еднакво добре и с тръбния ключ и с кметлъка. Той е изключително трудолюбив, усърден, отговорен и това си личи във всички сфери на неговата работа. Това е първи мандат за него, но може да се каже, че бутовчани са направили верния избор. Хората в селото са видимо доволни и не пестят думите си на задоволство. В негово лице читалището намери един ревностен и достоен съмишленик и положителните резултати са на лице.

Читалището разполага с богат книжен фонд и върволицата от читатели в библиотеката не стихва. Женската фолклорна група наброява 20 участнички, които не жалят време и сили за репетиции и участия в различни инициативи, както в селото, така и извън него. Неведнъж те са участвали в надпяването в гр. Копривщица и са се връщали с награди. Част от жените формират и група за изворен фолклор, която се изявява според музикалната специфика на участието. Тук трябва да се отбележи, че тези жени ревностно пазят през годините своите автентични бутовски национални носии, които са едни от най-красивите в региона.

В читалището работи театрална трупа от 15 души, създадена в началото на 20-ти век от трима ентусиасти Петко Цонев, Евтим Въжаров и Гавраил Колев. И днес театралите от с. Бутово разработват и представят пред публика не само редица произведения на известни наши класици, а и множество кратки едноактни пиески.

Бутовските самодейци са и ревностни пазители на българските традиции. Именно тяхна е заслугата в региона да се съхрани хубавият пролетен празник Тодоровден. Сега кметовете на Върбовка и Павликени се опитват да им подражават, но се знае и се помни, че Тодоровден е най-хубав в с. Бутово.

Химнът

През 2011 г. тогавашният кмет Владимир Владимиров решава да проведе конкурс за написване на текст и музика за химн на с. Бутово. Той се провежда явно пред обществеността на селото на сцената на читалището, където няколко участници прочитат своите стихове-предложения. Резултатите са обявени след няколко дни, но никой не разбира кой ги е оценявал и по какви критерии. Очаквано печели текстът на автор, родом от с. Бутово – инж. Генчо Генчев. Музиката по текста е на Зоя Георгиева. Ако хора, които разбират от такива работи – литературни критици, музикални педагози или просто хора със слух и вкус към естетиката, изслушат химна за главата ще се хванат. Текстът е повече от елементарно разсъждение за родното място, без всякаква художествена стойност, ритъм и емоционално съдържание. Музиката е толкова неподходяща за този текст, че изпълнителят многократно се спъва и предъвква цели фрази. Ама то как да е иначе, нали трябва да се угоди на тогавашните партийни величия на БСП. Кметът Владимиров не може да им счупи хатъра. И така подобно на други села в общината Бутово си има един далеч не добър химн, с който поколения наред трябва да се „гордеят“.

Христо Кавалски

Родом от Бутово са и днешни пишман партийни функционери като Христо Кавалски, за когото многократно сме разказвали. Това младо, но миризливо социалистическо лайно от трибуната на читалището по случай неговата 135 годишнина прочете, че то през годините било както средище на духовност и култура, така и на  политическа дейност? Ами не се учудваме, те читалищата до преди няколко години бяха досущ партийни централи на БСП, а на места продължават и да бъдат, което противоречи на Закона за читалищата, само че тази констатация можеше за бъде спестена на прогресивната общественост поне на такава светла годишнина. Но уви – комунист козината си мени, нрава НЕ.

Дано хората в село Бутово запазят своята чистота на духа и не се поддадат на партийни страсти, особено повлияни от смъртоносната червена смрад, душаща отдавна павликенския край.