Начало Новини Общество „Няма друго черно, освен ЧЕРНОТО“ – Ив Сен Лоран

„Няма друго черно, освен ЧЕРНОТО“ – Ив Сен Лоран

2337

Носеща титлата “Царица за цветята”, розата е едно от най-предпочитаните символи, с които може да засвидетелствате вашата любов и уважение. Древно цвете, което носи царственост и загадъчност. Съществуват над 100 вида рози, които може да срещнем под формата на храст, растение или лоза. Една е обаче онази, която силно привлича и впечатлява със своята загадъчност и тайнство – черната роза.

Черната роза е уникално цвете, идващo от Африка. Tези рози са символ на мистерия, страст и надежда. Черната роза винаги носи със себе си класа и стил. Тя съществува наистина, толкова рядко, колкото и истинската любов. Казват, че всеки обект на светлина има сянка, само Черната роза има две – в пространството и времето.

Наречена от древните гърци Metanoa, първичната асоциация е свързана с „мета“ и „ноар“, тоест отвъд черното. Отвъд черното съществува единствено Вселената, която собственото ни въображение може да сътвори. Тя е всичко или нищо, в зависимост от посланието, което един човек отправя към друг. Черната роза дава възможността да видиш нещо по съвсем различен начин, да трансформираш нечия визия или ум.

Колкото и невероятно да ви звучи има един човек в далечна Африка, който вдъхновен от живота на любовта, успява да съхрани и живота на розите, създавайки черните рози. Историята ни връща назад към далечната 1956 г. Тогава най-големият производител на цветя в Европа – Холандия, взема решението да отстрани гена на цветята, придаващ им така любимия ни аромат. Причината е съвсем прагматична – алергиите на западноевропейците към всякакви миризми. Решение, което и до ден днешен е ампутирало аромата на вносните рози в България. Връщайки се обратно към създателя на формулата на черната роза, желанието му да съхрани аромата и живота на розите, го инспирира да запечата във времето и пространството най-редкия измежду всички цветове в природата – черния. „Няма друго черно, освен черното“, казва Ив Сен Лоран и няма по-мистично и вълшебно цвете от черната роза.

Легендата разказва, че Родината на розите е Персия, наричана още и Гюлистан, което се превежда като „градина на розите“. Но най-древната легенда за розата не е родена в Персия, а в Индия и е свързана с богинята на здравето и благоденствието Лакшми. Веднъж розата разцъфтяла и вътре в нея се оказала спящата Лакшми. Пазителят на Вселената Вишну само това чакал. Веднага се втурнал и се опитал да разбуди красавицата с целувка. И разбира се, историята приключва с брак. Дребна подробност е, че розовият цвят изобщо не е бил случаен – хубавицата се родила в роза, състояща се от 108 големи и 1608 малки листенца. Вишну определено е имал много свободно време, за да тръгне да ги брои.

Легендата мълчи какво се е случило след сватбата. Възможно е Вишну да е съжалил, че не е „пропуснал“ някое розово листенце при броенето, за да си спечели време. Като всяка легенда и приказка на нас ни остава да вярваме в това, че са заживели щастливо или че авторът е нямал въображение, за да продължи историята.

„Твърдостта на тези времена не трябва да ни кара да губим нежността на нашите сърца“, казва Че Гевара. Истинският подарък е да дадеш част от себе си. Всеки подарък е любов в действие. Всеки път, когато даваме е любов.

Е, Metanoa не е нищо друго освен любов отвъд любовта… в онази мистична, тайнствена и безгранична форма на индивидуално отношение, която даващият би ѝ придал.