Без съмнение пастата е емблемата на италианската кухня. Дори и в най-семплия си вид, това ястие е вкусно и лесно за приготвяне. Към прясно сварената паста е необходимо да добавите само домат (пресен, сушен или пюре), малко босилек и маслини, за да си спретнете полезно хапване. Италианците казват, че характерът на човек може да се определи от начина, по който той яде паста.
По своето съдържание пастата е нискокалорична храна, съдържа въглехидрати, белтъчини, богата е на протеини и бедна на калории. Това я прави хранителна и зареждаща тялото с много енергия. Пастата е предпочитана от спортисти, тъй като при консумирането й се топят мазнини, а не мускулна маса. Различните видове паста са и богати на витамин В1, който намалява умората.
У нас най-често срещани са спагетите, тортелините, равиолите, фетучините и лазанята, но списъкът е далеч по-дълъг. По света съществуват повече от 600 различни форми на паста, като най-разпространената безспорно са спагетите.
Според глобално проучване на британската агенция за хуманитарна помощ „Oxfam“ пастата е най-популярното ястие в света – далеч преди месото, ориза и пицата. Освен в Европа, пастата е една от любимите храни в държави като Филипините, Гватемала, Бразилия и Южна Африка. Според данните Венецуела е вторият най-голям консуматор на популярната храна след Италия. Тунис, Чили и Перу също влизат в първата десетка.
При производството на качествена паста се използват само брашно от твърда пшеница и вода. В Италия, Франция и Гърция това е уредено със закон, като използването на други суровини, без да са указани на опаковката, се смята за измама.
До края на XVIII век макаронените изделия са се консумирали без никакви добавки и подправки. В началото на XIX в. се появява сос от домати, варени в тиган с щипка сол и с добавени няколко листа от босилек. С този сос търговците от южната част на Италия често заливали макароните, които продавали като готова храна на улицата. През XVIII и XIX век пастата била храна на обикновените хора, които я консумирали с ръце. Впоследствие се е превърнала в храна и на кралските величия, тъй като използвайки вилица с 4 зъба, те могли да я консумират, без да губят част от своето достойнство.
През 1933 г. е създадена първата напълно автоматична преса за производство на паста от двамата братя Марио и Йосиф Брабанти от Парма, с което занаятчийството преминава в промишленото производство. В началото на ХХ век започва бързо развитие на италианската индустрия на тестени изделия и ръста на износа е значителен. През 1913 г. е поставен рекорд от 70 000 тона износ, най-вече на САЩ. Най-големите производители на паста в света са Италия с 3,2 милиона тона на година, следвана от САЩ и Бразилия с годишна продукция съответно 2,6 и 1,3 милиона тона.
