ПОЖЕЛАНИЕ
(на Петър Слабаков)
Видях наяве аз Слабака.
Прегърна ме и се разплака,
пресегна се, ръка ми стисна
и радост от душа се плисна.
Една напитка при актьора
поднесена отвън на двора
с гостоприемство и любов
ухае с Божи Благослов.
А той, тъй земен , тъй човешки
със свойте слабости и грешки
с душа за хората и Бога
горяла в радост и в тревога
на всекиго усмивка дава
и да разказва не престава.
Живот достойно изживян,
на сцена и зад син екран
дори на село в стара къща,
която спомени разгръща…
И там, в един следобед прашен
с Артур – любимеца домашен
край домакинята любезна
от мен умората изчезна.
Аз пожелах му на артиста
с усмивка искрена и чиста:
Докато по земята ходи,
добър живот да го споходи.
от Иваничка
