Понастоящем съществуват две държави, които се легитимират като правоприемници на Османската империя – Република Турция и Ислямска държава.
След проведения наскоро референдум, премахващ и последните пречки пред установяване на еднолично управление на Реджеп Ердоган, определението република в официалното наименование на първата беше сведено до дипломатическа формалност.
Втората в продължение на години съществува и функционира като държава и многобройните становища на политици, професори и международноправници, които отказват да я признаят за държавно образувание не могат да променят този факт.
Общите характеристики на тези двете държави към момента са пет. И за съжаление, изглежда предстои да стават все повече. Основните прилики между режима на Ердоган и този на ал-Багдади са следните:
Реджеп Ердоган и Абу Бакр ал Багдади ненавиждат европейските култура, традиции и ценности. И двамата заклеймяват европейците като кръстоносци и се стремят да консолидират подкрепата на привържениците си с анти-европейска реторика.
Те непоколебимо вярват в предстоящия триумф на Исляма в Европа.
Но имат различни виждания за средствата, по които ще се стигне до този триумф. Следвайки буквално предписанията на Корана, ал Багдади води джихад срещу Европа и очаква Алах да го благослови с победа над неверниците.
Ердоган има различна стратегия. Той води същата битка, но с други средства – “Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите байонети, вярващите са нашите войници.”. Този стар цитат на Ердоган и скорошният му призив – „Раждате пет деца, не три. Вие сте бъдещето на Европа.“ дават ясна представа за културно-демографския джихад, който пълновластният господар на Турция води срещу Стария континент.
Държавните ръководители на Турция и Ислямска държава отричат съществуването на радикален Ислям и категорично заявяват, че Ислямът е един. Ердоган твърди, че терминът умерен Ислям е „обиден“ .
Ал Багдади също не определя своя Ислям като радикален. Той следва автентичния Ислям, такъв какъвто е описан в Корана.
Доказателство за това, че неговата организация е par excellence ислямска е фактът, че най-престижната сунитска образователна институция, университетът „Ал-Азхар“ двукратно отказва да декларира, че членовете на ИД не са истински мюсюлмани.
Ердоган и ал-Багдади презират Башар Асад и желаят премахването му. Защото той не принадлежи към тяхното разклонение на Исляма. Башар Асад е алеуит. Това е официалното наименование на неговото ислямско вероизповедание. Но Ердоган никога не използва този термин. Той нарича алеуитите – нусайри, епитет за еретици сред турските сунити.
Турция и Ислямска държава имат общ главен противник в Сирия. И този враг не е режимът на Асад, а кюрдите. И двете държави виждат в кюрдската автономия основна заплаха за бъдещето си и се стараят да я унищожат с всички средства.
Тази статия е посветена на последната и по мое мнение фундаментална обща характеристика на Ердоганова Турция и Ислямска държава.
Именно тази пренебрегвана от анализаторите характеристика е причина за горепосочените сходства между днешна Турция и Ислямска държава. Двете държави се легитимират като правоприемници на Османската империя и носители на нейното културно-историческо наследство.
Османската империя възниква и съществува като халифат.
Халифатът е един от основните елементи на исляма – световна държава на ислямската общност Ума, ръководена от един политически и духовен водач. Тази концепция е от такова значение за сунитския Ислям, че краят на последния халифат се възприема като огромна историческа трагедия, а многобройни организации на политическия ислям са си поставяли за цел възраждане на халифата.
Последният халифат престава да съществува на 3 март 1924 г. Забранен е от основателят на Република Турция Мустафа Кемал, основателно получил прозвището Ататюрк. Той унищожава сунитския халифат, наречен Османска империя и на негово място създава светска турска национална държава.
Именно на проведената от него секуларизация се дължи фактът, че днешна Турция значително се отличава от арабските петролни монархии.
Ататюрк осъществява редица радикални реформи, целящи да преустановят всякаква връзка между средновековния ислямистки османски халифат и модерната цивилизована Република Турция, която той се стреми да изгради.
Днес Реджеп Ердоган решително води Турция в противоположната посока. Една по една реформите на Ататюрк биват отменяни, а турската държава във все по-голяма степен се идентифицира с Османската империя.
Прословутото изказване на Ердоган за границите на сърцето му, които обхващат редици територии извън пределите на Турция, включително Кърджали и Варна ясно отразява тази тенденция.
Определянето на Сирия, Ирак и Босна като „парчета от нашата душа“ показва, че в душата на Ердоган и неговите избиратели премахването на халифата е негативно историческо събитие, но пан-ислямският халифат все още съществува в идеалите им.
Ислямска държава се обявява за халифат още при създаването си. Именно поради тази причина наименованието на групировката беше променено от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ на Ислямска държава.
Подобно на Ердоган, ал-Багдади си даде сметка, че териториалните граници на владенията му не съответстват на глобалните му амбиции и разпростря границите на душата си върху целия ислямски свят.
Халифатът е фундамент на идеологията на групировката.
Десетки хиляди мюсюлмани от целия свят се присъединяват към нея главно, защото създаването и разпространението на Халифат е един от основните елементи на сунитския Ислям.
Ислямска държава определя себе си като правоприемник на традицията на халифата, а Абу Бакр вижда себе си като поредният халиф.
Последният в реда на халифите преди него е бил последният османски султан. Изборът на името му също не е случаен. Абу Бакр, баща на Аиша, любимата 6-годишна съпруга на Мохамед, е първият ислямски халиф. Ал-Багдади заявява себе си като последният.
Халифатът на ал-Багдади нанесе и ще продължи да нанася огромни вреди по целия свят. Но той неминуемо ще бъде унищожен.
Султанатът на Ердоган обаче тепърва се установява.
И е твърде вероятно в дългосрочен план вредите от него да са много по-големи от тези, причинени от Халифата на ал-Багдади. Защото Халифатът привлича радикализирани ислямисти, а султанатът създава радикализирани ислямисти.
Автор: Велизар Велков
