Лоурънс Джонстън Питър, канадски педагог, става широко популярен през 1968 г. с неговия „Принцип на Питър“, който най-общо гласи: „В една йерархия всички служители биват повишавани до момента, в който достигнат „нивото си на некомпетентност“. Под йерархия Питър разбира организация, чиито членове или служещи са подредени по ранг, степен или класа. Единственото ограничение в принципа е, че йерархията трябва да е достатъчно висока, т.е. да съдържа достатъчно на брой стъпала или степени.
От „Принципа на Питър“ произтичат два основни извода:
1. Работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност;
2. След известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата.
На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.
Питър прави своите наблюдения в системата на канадското образование. Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други — управленски — качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност.
Основен принцип:
Във всяка йерархия, държавна или корпоративна, всеки служител се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност:
Следствие 1:
Всяка длъжност, в края на краищата, се заема от служител, който е некомпетентен и по отношение на длъжността, и по отношение на задълженията си.
Следствие 2:
Некомпетентността не знае граници – нито във времето, нито в пространството.
Следствие 3:
Служебната работа се изпълнява от сътрудници, още недостигнали своето ниво на некомпетентност.
Следствие 4:
За всяка съществуваща длъжност някъде има човек, който не й съответства. При достатъчен брой кадрови промени, тази длъжност се заема именно от този човек.
Следствие 5:
Пътешествие от хиляди километри завършва с една единствена крачка.
Следствие 6:
В йерархията индивидуалните качества и нивото на компетентност са обратно пропорционални на висотата на заемания пост.
Следствие 7:
Колкото по-високо се изкачваш по йерархичната стълба, толкова по- хлъзгави са нейните стъпала.
Следствие 8:
Равните възможности означават, че на всеки в еднаква степен му се предоставя възможност да стане некомпетентен.
Следствие 9:
В йерархията възможността компетентният подчинен да управлява некомпетентния началник е по-голяма от възможността некомпетентният началник да управлява компетентния подчинен.
Следствие 10:
В йерархията служителите всъщност нямат нищо против некомпетентността на своите колеги.
Следствие 11:
Както свръхнекомпетентността, така и свръхкомпетентността могат да представляват заплата за интересите на организацията.
