„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“ – Атанас Далчев
Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978) е един от най-видните български поети и преводачи на XX век, а неговата поезия е с ярко философска проблематика. Той е автор на важните за поезията ни стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943).
През 1927 г. завършва Философия и педагогика в Софийския университет, след което заминава в Италия, където посещава лекции по история на изкуството. Следват пътувания във Франция, слуша лекции в Парижкия университет и завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.
