Начало Новини Общество 95 години от рождението на Петър Слабаков

95 години от рождението на Петър Слабаков

1677
Петър Слабаков (24.IV.1923 – 17.V.2009)
Петър Слабаков (24.IV.1923 – 17.V.2009)

Познавах Петър Слабаков и неговата съпруга Цветана Гълъбова.

Всяка година се отбивахме със семейството ми у тях в село Бериево, за час два да си побъбрим. Г-жа Гълъбова е изключително гостоприемна и готви много вкусни гозби. Говорехме си за какво ли не – за земеделие и градинарство, за кино и театър, за кулинария, за книги но никога за политика. Той не обичаше политиката и избягваше да я обсъжда. Беше толкова сладкодумен, че нямаше как да ти дотегне да го слушаш.

На една от срещите ни успях да получа автограф в книгата написана за него от Румяна Емануилиду  „Петър Слабаков, който знае 3 и 300”. Сега, когато него вече го няма, този автограф е едно от най-ценните неща, които имам и пазя. Ако беше жив днес той щеше да навърши достолепните 95 години. Трябваше да ги доживее, заслужаваше го.

Той наистина беше един истински Човек с голямо „Ч”, защото нищо човешко не му беше чуждо. Той беше естествен, неподправен, искрен и истински, изпълнен с доброта и състрадание. Спомням си веднъж като си тръгвахме от Бериево към Павликени валеше проливен дъжд. Няколко пъти той ни поръча да не бързаме, да шофираме внимателно, че возим децата си. Десет минути след като се прибрахме в къщи, той звънна по телефона да разбере дали сме пристигнали и как сме пътували. Той, големият Петър Слабаков се тревожеше за едни обикновени хора, станали му случайно познати.

Няма да го забравя никога. Неговият нечут характер винаги ме е очаровал. Личността му винаги ме е вдъхновявала. Моят скромен жест към него за един от рождените му дни беше едно мое стихотворение със заглавие „Пожелание”. Още усещам неговата дружеска и мила прегръдка, когато ми благодари.

Дано днес е в един по-добър свят и не е много разочарован от нас живите.

 

Иваничка Колева