Комунистическите безродници избивха героите на Бългрия, не простиха и на внука на Бачо Киро

На снимката, бившият военен министър генерал Теодоси Даскалов, по време на разпит пред комунистическия “Народен съд“.

Внукът на Бачо Киро, герой от войните на България за обединение (1912-1918), сражавал се успешно срещу руско-румънските войски в Добруджа (1916), където е ранен, е убит от комунистите на 01.02.1945 г. по заповед на Москва.

Генерал Теодоси Петров Даскалов е роден на 02.09.1888 в село Горско Сливово, община Летница, Ловешка област.

Образование:

• ВНВУ в София (1907);
• Военната академия в София (1925-1928).

Военна служба:

• 15.08.1907 – завършва ВНВУ в София, произведен в офицер, зачислен в артилерията.
• 1912 – 1913 – Командир на батарея в 5-ти артилерийски полк. Участник в Балканската война. Сражава се край Лозенград и Чаталджа.
• 1915 – 1918 – Командир на 4-та батарея в 5-ти артилерийски полк. Командир на артилерийско отделение в 5-ти артилерийски полк. Сражава се в Добруджа срещу руско-румънските войски;
• 1919 – 1920 – 3-та армейска артилерийска работилница и 4-ти допълващ полк;
• 12.1920 – 11.1924 – в запаса;
• 1924 – Шуменския укрепен пункт;
• 1925 – 4-ти пехотен Плевенски полк в Плевен;
• 1927 – 1928 – Главен редактор на военните издания;
• 1928 – Началник на отделение в Щаба на войската;
• 1929 – Началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия;
• 05.12.1929 – 22.10.1930 – Командир на 5-ти артилерийски полк;
• 1930 – Преподавател във ВНВУ в София;
• 1931 – Инспектор на класовете във ВНВУ в София;
• 1932 – 1934 – Военен аташе в Рим, Италия;
• 1934 – Началник-щаб на 3-та военно-инспекционна област;
• 1935 – 01.11.1936 – Командир на 5-та пехотна Дунавска дивизия;
• 01.11.1936 – 1938 – Началник на Плевенския гарнизон;
• 24.01.1938 – 11.04.1942 – Министър на войната;
• 24.01.1938 – Назначен за министър на войната във второто правителство на Г. Кьосеиванов
• 14.11.1938 – Освободен като министър на войната
• 14.11.1938 – Назначен за министър на войната в третото правителство на Г. Кьосеиванов;
• 23.10.1939 – Освободен като министър на войната
• 23.10.1939 – Назначен за министър на войната в четвъртото правителство на Г. Кьосеиванов
• 15.02.1940 – Освободен като министър на войната
• 15.02.1940 – Назначен за министър на войната в първото правителство на проф. Б. Филов
• 11.04.1942 – Освободен като министър на войната
• 11.04.1942 – в запаса;

Офицерски звания:

• 15.08.1907 – подпоручик;
• 04.09.1910 – поручик;
• 01.11.1913 – капитан;
• 01.11.1918 – майор;
• 03.10.1928 – подполковник;
• 30.01.1930 – полковник;
• 06.05.1936 – генерал-майор;
• 06.05.1939 – генерал-лейтенант;
• 11.04.1942 – генерал от пехотата.

Умира разстрелян на 01.02.1945 г. в София от палачите на „Народния съд“.

Награди:

• Военен орден „За храброст“ IV ст., 1 и 2 клас;
• Орден „Св. Александър“ III ст. без мечове и V ст. с мечове;
• Орден „За военна заслуга“ I ст.

Автор:

• „Тактика на артилерията. Записки в преподавателския курс 1931-1932“ (Ръкопис);
• „Артилерията в боя“ (1938);
• „Подготовката на държавата за война“ (1943);
• „Театърът на войната през 1915“ (ръкопис). 0
• „Унищожаване интервала, указване целите, пренасяне огъня, коригиране стрелбата с артилерия“;
• „Артилерия: материална част, организация и употреба“;
• „Описание и употреблеие на универсалната линийка“;
• „Поделение на дивизионната артилерия на група“;
• „Количество, материална част и организация на артилерията на една съвременна армия“;
• „Италианският закон за повишаване на офицерите“;
• „За бойната подготовка на частите“;
• „Посредническият апарат за двустранните упражнения“;
• „Схема на работа в щаба на дивизията“ – статии във „Военен журнал“ (1920-1938);
• „Пехотното оръдие“;
• „Посрещане на удара и произвеждане на контраатаките“;
• „Приливане на артилерията в дивизията по задачи“;
• „Една нова данна при оценката на господа офицерите“;
• „Италия на Мусолини“;
• „По закона за авансиране на офицерите“;
• „Как да се ръководят тактическите задачи с офицерите“ – статии в „Народна отбрана“ (1931-1937);
• „Един способ за обучаване на артилеристите по наблюдаване пръскванията и коригиране на стрелбата“;
• „Употреба и дейност на италианската артилерия в боя“ – статии в „Артилерийски преглед (1929-1936);
• „Използуване на бърза дивизия в два конкретни случая“ – статия в „Кавалерийска мисъл“ (1936);
• „Организация на отбраната“ – статия в „Съвременна пехота“ (1937).

Други данни:

• внук на Бачо Киро;
• главен редактор на „Военен журнал“ (1928-1929);
• главен редактор на „Български войн“;
• главен редактор на „Подофицерски журнал“;
• редактор на „Народна отбрана“ (1929-1930);
• сътрудник в сп. „Военен журнал“ (1920-1938);
• сътрудник в сп., „Артилерийски преглед“ (1929-1936);
• сътрудник във в. „Народна отбрана“ (1929-1930);
• 26.08.1996 – Върховният съд отменя присъдата му с решение №172; Янко Гочев

• 

• 

• 

На снимки 2, 3 и 4 припомняме един от многото подвизи (този е от ПСВ) на класния български артилерист и герой от войните за обединение на България!

Приложена е и една негова заповед, като действащ министър на войната!

Заповед на военния министър генерал Теодоси Даскалов по повод освобождението на Южна Добруджа от 21.09.1940 г.

„ЗАПОВЕДЬ ПО БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

Офицери, подофицери и войници

Добруджа се връща пакъ къмъ Майката-Родина съ договоръ подписанъ на 7. септемврий т.г. въ Крайова и сключенъ долроволно съ нашата съседка Ромъния въ името на правдата, на мира и на бѫдещето.

Заповедвамъ:

Частите от трета армия да минатъ днесъ 21. септемврий 9 часа границата и да завземат територията на Добруджа въ старите ѝ предели.

Офицери, подофицери и войници,

Вамъ се падна щастието мирно да настъпите презъ старите бойни полета, по следите на вашите бащи, които покриха българските знамена съ безсмъртна слава. Вие влизате днесъ въ тая земя, която бе откъсната отъ Държавата ни, но която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша не само защото бе откъсната отъ насъ. Тя е двойно по-наша, защото бе облена въ българска кръвь и пази спомена за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добричъ и величавите действия на нашата конница навредъ по Добруджанската равнина.

Поклонете се пред паметьта на падналите за Родината герои, покажете се достойни за техъ и занесете на нашите братя радость и упование въ бѫдещето на България. Носители на добродетелите, които от векове красятъ българския войнъ, бѫдете достойни и за тази скѫпа намъ земя. Влезте въ нея съ братска обичь към свои и чужди, за да разбератъ всички, че това е наш роден край, който е билъ люлка на българщината и ще бѫде и пребѫде вечно българска земя.

На добър час, Юнаци! Богъ да ни помага!

Издадена въ София на 21. септември 1940 година.

На първообразната съ собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ръка подписано!

Борис ІІІ

Приподписал: Даскаловъ

Генерал-Лейтенант – Министър на войната“