Начало Новини Инфраструктура „Държавата е длъжник на Дебелцово и трябва да се извини на жителите...

„Държавата е длъжник на Дебелцово и трябва да се извини на жителите му заради принудителното им изселване“.

2186
църквата в Дебелцово
църквата в Дебелцово

При изграждането на първият голям язовир в България, „Александър Стамболийски”, което започва през 1940 г. и завършва през 1954 г. са изселени две села. Село Бара, което попада в чашата на язовира и село Дебелцово, което остава откъснато от останалата част на страната, поради това, че язовирът залива единствения път от гр. Севлиево до селото. Жителите му многократно правят опити да защитят родното си място, бита, поминъка, родовата си памет, но безуспешно.

Вместо да отдели средства за строителството на мост над река Росица, тогавашното правителство постановява изселване на населението. Така до 1953 г. около 150 домакинства се изселват от Дебелцово.

Някои от по-възрастните дебелчовени не издържат на силната емоция и не след дълго умират от мъка по родното огнище… Други преживяват изключително тежко преселването си, тъй като държавата с нищо не ги обезщетява. Налага се да превозват не само покъщнината си, а и материалите от съборените си домове на километри разстояния до различни съседни градове и села и наново да ги построят. Трети пък се нагърбват с непосилни заеми, за да закупят жилища и да ги подредят.

Едно прекрасно кътче от Габровския балкан с красива природа, чист планински въздух, плодородна земя, родило и откърмило много именити българи, дало първа глътка въздух на едни от най-трудолюбивите, родолюбиви и съзидателни хора на света е унищожено в резултат на неадекватна, безотговорна и антихуманна политика.

От тогава години наред, поколения дебелчовени и техни потомци живеят с мъка на сърцето по изгубения роден край. Носталгията ги разкъсва, спомените пълнят очите им със сълзи, а сънищата им са все там, край Бабинчец и Старцин дол, на Беглишкия харман, по тучните поляни край коритото на река Росица, на Момината скала от където е най-хубавият изглед към язовира и цялата равнина, в прочутата с най-хубавото си грозде местност Гъркомен, край тайнствената пълна с вековни дървета местност Корията и на Чучура, където са се празнували празниците за Трифон Зарезан.

Годините не са заличили спомените и трепетите на дебелчовени към родното село. Потомците им също го помнят от трогателните и развлекателни спомени на своите баби и дядовци, майки и бащи. Много разкази и стихове се родиха за това село-страдалец. Техните автори са обикновени хора или родени в Дебелцово или техни деца, внуци и правнуци. Издадени са и книги за историята и културата на селото, за неговите природни красоти и за хората, живели там. И едва ли всичко това ще секне. Не, няма.

Тази статия има за цел да обедини усилията на останалите живи кореняци дебелчовени и на всички, които по един или друг начин са свързани със селото, за издаването на сборник от литературни произведения посветени на село Дебелцово. Тя има за цел също така да призове към сформирането на гражданска инициативна група, която да внесе писмена молба до сегашното ръководство на Община Севлиево, в която да се настоява пътя до селото да се укрепи, почисти и поддържа, за да не се заличи и последната възможност да се стига до там. Чадата на Дебелцово никога няма да забравят корените си, ще се връщат в родното село като си организират периодични землячески и родови срещи. А защо не и един ден това прекрасно място от България да не посрещне и нови заселници.

Държавата е длъжник на Дебелцово и трябва да се извини на жителите му заради принудителното им изселване. Осигуряването на свободен и спокоен достъп до селото е най-малкото, което тя може да направи за техните потомци.

Ето защо мили хора, всички вие които ще прочетете тази статия, ако имате добро сърце и воля за добри дела помогнете кой с каквото може – пари, знания, власт да бъде издаден литературния сборник „Дебелцово – сълзи и надежди” и да бъде депозирана в Община Севлиево такава молба.

Всеки, който ще прояви такава воля и желание, може да се свърже с инициаторите на тези идеи както следва.

Иваничка Колева:
   Tel.:     0887-130-046
   Email: ivanichka.koleva@abv.bg

Петър Божков Петров:
   Tel.:     0887-502-180

Нека бъдем единни в борбата си за род и Родина!

Следва едно от стихотворенията, посветено на с. Дебелцово, което ще е част от сборника „Дебелцово – сълзи и надежди“.

 

 

 

БЕЗКОНЕЧНА ОБИЧ

В това селце е вечна тишина
от самота е сякаш онемяло.
Тук всяка къща е развалина
обрасла в тръни и осиротяла.

Предатели на род и бащин дом
превърнаха го в царство на влечуги.
Сега се оправдават с лош закон
и сочат за виновен някой други.

Съборена е църквата дори,
и тя на мъката не издържала.
Тревога била старата камбана,
но глупостта човешка надделяла.

А помнят кърищата селски труд
звън на каруци, песен на жътвари.
Разказват Дебелчовските гори
за смели българи легенди стари.

Но знайте, има истински чеда,
които помнят и ще помнят вечно
дъхът на бащината си Земя,
в сърце стаили обич безконечна.

 

Иваничка Колева
20.12. 2017 г., Игнажден