„Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи. Единственото нещо, което можеше да провали един ден, бяха хората, и ако човек успееше да се освободи от ангажименти, всеки ден ставаше безкраен. Хората винаги са били ограничител на щастието с изключение на много малко от тях, които са толкова добри, колкото самата пролет.“
Ърнест Хемингуей,
откъс от „Лъжлива пролет“ из „Безкраен празник“
