На 22 декември през 1960 година в казанлъшкото село Енина е открит най-старият в света ръкопис, написан на кирилица – Енинският апостол. Уникалната книга е открита случайно от строителни работници, които ремонтирали църквата „Света Параскева“ в село Енина. Майсторите предали силно повредения ръкопис, от който не е запазен нито един цялостен лист, на местна учителка, която го занесла в Института за български език при БАН. Впоследствие уникалният писмен паметник е реставриран. Съхранява се във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ под № 1144 и е най-старият български ръкопис – оригинал, който се съхранява в България.
Според съдържанието на паметника може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26 – 27 тетради, или около 220 листа. От паметника са запазени само 39 листа и части от листове, писани на кирилица като началото и краят липсват. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октмври – деня на Дионисий Ареопагит. Писмото на паметника е делови устав, написано по тогавашен образец – без да бъдат отделяни думите една от друга с наклонени на дясно букви. Друга особеност на графиката на Енинския апостол е висящото писмо. Подобно писмо има паралели в гръцки ръкописи от втората половина на IX век и е познато в гръцката палеография като „славянски унциал“.
В ръкописа се срещат и глаголически букви. Всички изследователи отбелязват връзката с глаголическата традиция и значителните прилики с орнаментите на Асеманиевото евангелие. Съдържа две малки винетки и девет заглавки.
Езикът на Енинския апостол съвпада напълно с езика на останалите български ръкописи от този период и въз основа на цялостната му езикова характеристика може де се каже, че в него е отразен говор от източнобългарски тип.
