Начало Новини Изкуство Залудо

Залудо

934

Залудо

Залудо се будим. Пъплим в самота.
Свикваме дори, наум, да пеем.
Някак непростимо е. И е срамота.
Без път и без посока да живеем.

Залудо се срещаме със хора. Простота.
Мъчим се от страстите им да си влеем.
Насилваме се в търсене на красота.
Все повече не вярваме, че ще  успеем.

Залудо говорим. Отсреща – глухота.
Абсурдно. Но понякога се смеем
на завладяващата, всичко, тъпота.
С надежда, скорошно, да изтрезнеем.

Залудо измисляме си обич. Сивота.
Пак липси. За какво ли да копнеем.
Дни, блудкави на вкус. Без острота.
Няма капка съпричастност. И немеем.

Залудо опитваме да търсим пълнота.
Съчиняваме си тежки драми и лелеем
блянове за приказни герои. Топлота.
Затваряме се в себе си. За да се реем.

Мария М.