Начало Новини Изкуство Историята на приказката за Червената шапчица

Историята на приказката за Червената шапчица

1882

Британският антрополог Джамшид Теръни от Даремския университет използвал еволюционни методи, за да проследи връзката между приказката за Червената шапчица и „Вълкът и седемте козлета“.

Според учения историята за смелото момиче, което спасило баба си, се е появила през Средновековието, а сюжетът за непослушните козлета възникнал хиляда години по-рано – може би в първи век от новата ера, пише PLOS ONE, цитиран от spisanie8.bg.

Братя Грим публикуват „Червената шапчица“ за първи път през 1812-1814 година, а още по-рано, през XVII век, в малко по-друга версия, случката разказал и Шарл Перо.

Произходът на приказките също е предмет на отделно направление в науката. Сказанията се класифицират и кетегоризират, тъй както звездите и другите космически обекти. В тези древни писания „Червената шапчица“ е с индекс ATU 333, а „Вълкът и седемте козлета“ —  с ATU 123.

Филолозите от началото на XXI век стигнали до извода, че и двете приказки имат някаква роднинска връзка помежду си и са дошли до нас от Китай по Пътя на коприната.

Доктор Теръни не е съвсем съгласен с това твърдение. Той анализирал 58 версии на приказката за момиченцето, известни в Европа, Африка и Китай и извлякъл 72 различия като пола на главния герой, общия брой персонажи, вида на престъпника (вълк, тигър и пр.), начина на измама, чрез която главният герой е изяден или се опитват да го изядат, но по различни причини не успяват.

Според новото антропологическо изследване Шапчицата е стигнала до Китай, но от Африка, а в Африка пристигнала от Европа.

Що се отнася до китайската версия на „Червената шапчица“, тя се появила почти по същото време с тази на Шарл Перо, но разказана от китайския поет Хуан Джин. И двата варианта обаче били с произход Европа.

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и Братя Грим в Германия.

В различни версии тази приказка е позната в устното народно творчество на редица европейски страни. Така напр. във Франция селяните са я разказвали още от XI в.

В един от най-кървавите си познати варианти тя дори е звучала по следния начин: Вълкът, след като влиза в къщата на бабата, я разкъсва и изяжда като все пак оставя настрани едно парче и когато Червената шапчица пристига, той, преструвайки се на бабата, я кара да изяде това парче и да пие от виното (в действителност кръвта на бабата).

Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо. Разказаният от Перо вариант също има трагичен край — в него Червената шапчица, която е най-красивата в селото, среща в гората вълка и подлъгана от него, наивно го упътва как да намери къщата на бабата. Вълкът изяжда възрастната жена като се скрива хитро от дърварите, работещи в съседната гора, след това причаква Червената шапчица и изяжда и нея.

Най-познатият днес вариант на приказката принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г. В него момиченцето пресича гората, носейки на баба си питка, бурканче масло и конфитюр, и среща вълка, който изяжда и нея, и баба ѝ. На помощ обаче им се притичва един ловец, който разпаря корема на вълка и ги изважда оттам живи и здрави.