Когато издадеш книга, известността е най-малкото, което получаваш в резултат на нейното съществуване. Поне за мен е така. Ползите от издаването на книги са много, както за авторите, така и за читателите, това е всеизвестно. Само че те са разнородни, имайки предвид естеството им.
Читателят, логично е, добива знания за различни случки, явления, образи, човешки съдби, изпитва различни емоции, които формират характера му, изгражда се като личност, понякога дори претърпява катарзис, променя мисленето си, навиците си дори начина си на живот и така нататък.
Авторът обаче получава нещо много ценно – информация за качеството на хората, с които общува, които са в обкръжението му и които се наричат негови приятели. Тази информация никак не е малка по обем, тласка автора към дълбоки размисли, които ту го радват, ту огорчават, но в крайна сметка му дават винаги точна и вярна представа за човешкия фактор. Не е нужно да си написал много книги, достатъчна е само една, за да разбереш в каква точно среда се намираш и да прецениш трябва ли да останеш в нея или трябва да намериш ново място за бъдещо съществуване.
Ето едно житейско предимство, което имат пишещите хора – бонус възможност с едно книгоиздаване да потопят лакмуса в обществото. Резултатите могат да бъдат интересни и изненадващи. Светът на четящите хора за мен се оказа много малък, на един дъх можеш да го обходиш. Хубавото е, че това не ми носи лични вреди или загуби. Лошото е, че влошава качеството на обществото като цяло, а аз съм част от това общество и когато то боледува, болката не е концентрирана, а повсеместна и всеки поема частица от нея.
Празното буре кънти на кухо. Така е и с изпразненото от интелектуално и културно съдържание общество. Така е и с всеки отделен човек, който е докарал външен вид и мобилност, а като отвори уста, не се чува кой знае какво, освен злободневните битовизми, изпълнили пространството и ефира, които не само, че няма да те обогатят духовно, а може да те натоварят, че и понякога да те покварят.
Та за книгата ми беше думата. Колко сполучлив и верен лакмус е тя. Излиза на БЯЛ свят и всичко що е изпоцапано и не до там чисто и почтено веднага се отличава на чистия и хоризонт. От там насетне изчезват всичките ти съмнения за двете страни на човешката природа и вече знаеш на коя дъска да стъпиш, за да не пропаднеш. И това само с помощта една книга. Каква духовна мощ.
