Начало Новини Общество На чалгата в задния двор

На чалгата в задния двор

654

Дадохме на чалгата признание. Слава. Пари. Произвол.

В центъра на София една фолк-певица с естетическия прякор – Мара-Отварачката усвоява място, което принадлежи на всеки друг, но не и на поп-фолк персоната ѝ.

Правим кампании за съвестно шофиране, толерантно паркиране, съобразяване със законите и не знам още какви дяволи… За чий дявол? След като накрая всичко отива по дяволите, намеси ли се силиконът…

Силиконът в комбинация със скъп автомобил явно има право на всичко. Явно има неограничени права.

Чалгата паркира, където ѝ падне, защото може. Защо да не се застопори на тротоара при положение, че отдавна се е наместила на дивана ни. Ако не на нашия, то със сигурност на този на съседа. И от неговия балкон, завива към нашия и се намества в хола с безпардонното – „Ти ли ще ми казваш какво да правя?“

Ние ли ще учим Мара как и къде да паркира? Жена от нейния ранг и класа, с нейното положение, успех и слава, с нейната красота и талант?! Не ви ли се струва малко несъобразително да държим сметка на подобна звезда за изборите й на парко-място. Малко е дребнаво, като че ли… Завистиливо и комплексарско. Само като ѝ видиш походката, трябва да ти стане ясно – къде си ти, къде е тя. И къде автомобилът ѝ.

Чалгата първо получи сцена, после пари, много пари, после стана стандарт за красота и успех, и накрая получи неограничени права.

После някое момиче, което мечтае за същите тези не лоши неща, вижда как Мара слиза от автомобила си със самочувствието, че Градска Мобилност работи за нея и си казва – „Искам като порасна и аз така…“. И започва от походката и паркирането. Пеенето и свиренето ще си дойдат с времето…

Дадохме пиедестал на чалгата.

Всички кампании и призиви към шофьорите са загуба на време, докато идолите на няколко поколения считат за въпрос на положение в обществото правото да не се съобразяват с правилата. Които важат за онези, които нямат пари и слава. Ето това ѝ дадохме на чалгата.

Самочувствието и убеждението, че успехът върви ръка за ръка с произвола.

Ние я качихме на сцената, а тя ни подритва със скъпи обувки.

Правилата са за смотани хора с пъпки и скапани автомобили.

Позволихме на чалгата да повярва, че е нещо повече. И тя стана!