Слѣдъ Първата свѣтовна война, прѣзъ 1918 г., е създадена комисия съ цѣль изграждането на паметникъ на Незнайния воинъ.
Монументътъ се изгражда въ периода 1933 – 1936 г., но бива официално откритъ прѣзъ 1941 г. Паметникътъ прѣдставлява извѣстния бронзовъ лъвъ съ дължина 4 м, стѫпилъ върху гранитенъ саркофагъ съ бронзовъ релефъ и два метални кръста „За храбрость“. На него е имало надписъ „На загиналитѣ за Родината – вечна слава!“. Отъ двѣтѣ страни на саркофага сѫ били разположени барелефи съ скърбящи жени съ характерни носии за различнитѣ части на България.
Полираниятъ шведски гранитъ съ едъръ кристалъ въ черно-зеленъ цвѣтъ, съ който била облицована часть отъ постамента на паметника билъ използванъ за саркофага въ мавзолѣя на прѣпарирания националенъ прѣдатель, съвѣтски поданикъ и комунистически прѣстѫпникъ Георги Михайловичъ Димитровъ.
