В рубриката за българското музикално минало „Помните ли…“ на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ на БНР припомниха делото на изтъкнатия наш фолклорист Иван Качулев, смятан за основоположник и водещ специалист в българската етноорганология. Поводът е 115-годишнината от неговото рождение.
Иван Качулев е роден е в Ямбол на 4 юни 1905 г. От малък учи пиано и работи като пианист в киното на братята си и в различни салонни оркестри. Учи в Музикалната академия – в теоретичния отдел – като студент на известната клавирна педагожка Тамара Янкова. След завършването си през 1938 г. става гимназиален учител в Казанлък, Попово, Павликени, Ямбол – тогава ръководи граждански и училищни хорове, както и духови оркестри. През 1945 г. се преселва в София и започва научно-изследователската си дейност. Първо е асистент в отдела за народна музика в Етнографския музей, на 49 години става научен сътрудник, а на 56 – старши научен сътрудник в Института по музикознание към БАН. Участва в много експедиции в цялата страна. За известно време преподава и пиано в Музикалната академия. Умира на 12 юли 1989 г.
Като етнограф Иван Качулев работи предимно в областта на българските народни инструменти. Публикува редица монографии – като „Български духови двугласни инструменти – гайда и двоянка“, “Тамбурите в Разложко“, “Овчарски звънци в град Гоце Делчев“, автор е на книгите „Народни музикални инструменти в Добруджа“, “Народни музикални инструменти в Западна България – Трънско и Кюстендилско“, “Народни инструменти и инструментална народна музика на българските мохамедани в Родопите“ и др. Има интересни изследвания за звуковата среда в България: наблюдения, публикувани във „Виковете на амбулантните продавачи и занаятчии в България“, “Сигнални подсвирквания с уста“ и др. В своите експедиции той е събрал повече от 3600 народни песни и мелодии, издадени в сборници. Иван Качулев е автор и на много статии по въпросите на българския фолклор, публикувани у нас и в чужбина.