ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР…
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Елегията е публикувана за първи път в сп. „Родно изкуство“ от 24.11.1914
***
МОЛИТВА
Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!
Димчо Дебелянов
Стихотворението е публикувано за първи път в сп. „Съвременна мисъл“ от 15.IV.1911