Керамичният център е на повече от 2000 години
Цяла Европа купувала керамичните изделия, които римски майстори произвеждали край Павликени. В периода от I до III век край градчето съществувал огромен за римската епоха производствен център. Състоял се е от 51 грънчарски работилници, в които неуморно работили тракийски майстори и преселници от Мала Азия. Първите следи към керамичния център са открити през 1971 г. от популярния български изследовател Богдан Султов.
Проучванията обаче спират през 1982 г., когато археологът напуска земния свят. Преди две години разкопките са възстановени, като инициативата е на Община Павликени, на местния Исторически музей и на Регионалния исторически музей в областния център Велико Търново.
Първият археологически сезон край Павликени продължава само три седмици, тъй като стартовото финансиране е в размер само на 7,500 лева. Макар и кратки, проучванията обаче са доста успешни. Именитият великотърновски археолог доц. Павлина Владкова и младият специалист Калин Чакъров намират зидове от две грънчарски работилници, които са на повече от 20 века.
15 студенти от Великотърновския университет помагат за преоткриването на тайните, до които достига Богдан Султов. Изследователите попадат на части от продукцията, която преди 2000 години се произвеждала в грънчарските работилници. Макар находките да са малобройни, те дават ценна информация, тъй като разкриват целия производствен цикъл.
От пещите на Античния център край Павликени била майсторена строителна и битова керамика – керемиди, тухли, водопроводни тръби, глинени лампи, домакински съдове. Римските майстори създавали също детски играчки и дори фибули от бронз, които служени за закопчаване на горните дрехи. Произведенията от античната фабрика намирали пазар в близките големи градове Никополис ад Иструм и Нове.
Керамика, която носи отличителните белези на работилниците край Павликени, обаче се срещали по цялата територия на Римската империя. Изделията достигали до днешна Румъния и чак до Кримския полуостров. Керамичните съдове вероятно били пренасяни от войниците, които са обхождали границите на някогашната държава, обясняват доц. Владкова и Калин Чакъров.
Отличителна черта на продукцията от Античния център е типичната техника на украсяване „барботино”, която местните майстори използвали. Занаятчиите работели със специален инструмент, който много приличал на съвременните шприцове за торти.
Пособието представлявало съвкупност от 10-сантиметрова бронзова тръбичка и кожен мех за глината. Подобни „шприцове” били намерени и в останките от пещите. Типичен белег за павликенския произход на керамичните съдове са и т.нар. запетайки – фин мотив, който бил нанасян с помощта на старинните инструменти. Друг знак са специални печати за щамповане, най-често с формата на човешка стъпка. Щампата била нанасяна в центъра на изделията и се вижда най-често по остатъци от домакински съдове – паници и чинии.
Фабриката е уникална за Югоизточна Европа
Античният керамичен център край Павликени включвал 51 грънчарски работилници с пещи. По размерите си той нямал равен в цяла Югоизточна Европа.
Производствената се простирала върху 139 декара. Най-вероятно неин собственик бил заможен римлянин, ветеран от армията. До този изводи археолозите и историците стигат благодарение на няколко находки. Две от тях са дело на Богдан Султов. При разкопките преди десетилетия той намерил останки от жилищен имот, които се намирали непосредствено до най-крайните пещи. Богдан Султов открил и редица надписи край сградата и в околността.
През 2014 г. проучванията показват, че една от грънчарските работилница е почти залепена до жилищната сграда. Пещта е сред най-големите в комплекса и е гордост за археолозите и студентите. В нея ясно се различават долната ѝ камера и подпорните стълбове. Според данните от изследванията вилата на заможния ветеран от римската армия била построена в края на I век сл. Хр., а своеобразният цех до нея свидетелствал, че цялата антична фабрика е на 2000 години.
Преди да бъдат изпечени, съдовете и битовата керамика били оставяни под открито небе. Върху тях стъпвали кози, кучета, лисици и дори вълци, а следите от краката им ясно се забелязвали върху изкопаните останки. Тези дребни наглед факти са важни за археолозите и историците, тъй като показват, че Античният керамичен център е бил неизменна част от някогашното римско селище, което съществувало край Павликени. Фабриката не е била отделена, нито дори оградена.
Музеят на открито ще бъде реставриран
Античният керамичен център става публично известен още преди три десетилетия. Тогава откривателят Богдан Султов решава да го превърне в един от първите музеи на открито не само в България, но и в Югоизточна Европа.
Останките от пещи и част от продукцията са експонирани под стъклен покрив, а на място гостуват редица български и чуждестранни учени, политици, дипломати и туристи. Сред тях са Людмила Живкова и първият посланик на Великобритания у нас сър Уилям Харпам. Днес Община Павликени иска да доразвие и това дело на археолога, като възстанови в цялост някогашната фабрика. Инвестиционно проектиране вече е с одобрено финансиране от Европейското икономическо пространство Норвежката програма за културно-историческо наследство и е за близо 1 милион лева.
По този проект преди броени дни бе избран изпълнител. С чуждестранното финансиране всички пещи ще бъдат реставрирани, а в близост до тях ще бъде вдигнат малък музей. Ще бъде изградено ателие, в което да се изработват керамичните изделия по начин, по който са се правили преди хилядолетия. Обектът се нуждае от водоснабдяване и художествено осветление, за да бъде още по- привлекателен за туристите. Предвидени са и над 20 000 евро за спасителни разкопки и консервация.
Керамичният център ще има и обществено предназначение – в него ще могат да се обучават бъдещи грънчари и занаятчии – ученици и студенти, а реализацията на проекта ще доведе и до откриване на нови работни места.
