На 7 септ. т.г. се навършват 80 години от подписването на Крайовския договор между България и Румъния за мирно възвръщане на Южна Добруджа към България. Независимо от някои неизгодни постановления за българската страна, с него е поправена една историческа несправедливост. След Първата световна война България отново губи цяла Добруджа в полза на Румъния. Става ясно, че пътят на войната не е пътят на възвръщането ѝ. Остава мирният път – признаване от великите сили справедливостта на българските искания по Добруджанския въпрос, а именно: Добруджа е българска и трябва да бъде възвърната обратно на България. Преговорите в Крайова започват на 19 август 1940 година. Румънската дипломация създава сериозни затруднения в провеждането им, но отстъпва в редица от исканията си под натиска предимно на Германия и Италия. На 7 септ. 1940 г. договорът се подписва двустранно, което обезпечава оставането на Южна Добруджа в пределите на България: Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава Крайовския и Южна добруджа остава неделима част от родината. Въпреки негативните му страни, с него се предотвратява надделяването на румънизацията в Южна Добруджа, както и вероятността днес да бъдем част от румънската държава.
Неразделна част от договора са различните приложения към него: Протокол, според който се определя българо-румънската граница; Спогодба върху начините на опразване на Южна Добруджа от румънската администрация и военна власт; Спогодба относно размяната на българското и румънското население; Финансова спогодба, с която българското правителство се задължава да изплати на румънското сумата от 1 милиард лв. като компенсация за румънската собственост в Южна Добруджа.
