АМА Е РЕКА!
Вървя под слънцето сама,
и хвърлям камъчета с ръка!
Мисълта лови сигнали бели,
че време е да сложа аз табели.
Надуших истината за това,
което нарани моята душа!
Само хора, вие не си мислете,
че объркахте ветровете?!
В природата човекът бил подлец,
а мисли си, че носи той венец!
Може да не бъдем ние толкова зли,
та животът и без това си върви?!
И аз все така под слънцето вървя,
и търся как да променя това?!
Веселка Йорданова
