Начало Новини Местни Калин Чакъров не станал полицай, защото археологията успяла да плени сърцето му

Калин Чакъров не станал полицай, защото археологията успяла да плени сърцето му

467
Калин Чакъров
Калин Чакъров

Младият археолог Калин Чакъров от Историческия музей в Павликени не станал полицай, каквато била детската му мечта, защото археологията бързо успяла да плени сърцето му. Да държиш в ръцете си находка, която е направена или построена преди хиляди години, е неописуемо, признава изследователят.

И веднага дава пример, че преди 2 г. в Античния керамичен център в Павликени била проучена сграда от II-III век сл. Хр. Освен това открихме и надгробна плоча с имената на двама души, които са обитавали римската вила – мъж на име Гай Урсидий и неговата съпруга Юлия Валентина. Близо до плочата намерихме и гроб, който по всяка вероятност принадлежи на въпросния мъж, който е бил 40-годишен. Това откритие е интересно не само за обекта, но и за римската археология, казва археологът.

Той започнал работа в Античния керамичен център през 2013 г., но след проучването на археолога Богдан Султов през 80-те години на миналия век обектът е бил в застой. Сега три поредни години са правени разкопки, две от които с доброволци. Последната година групата се натъкнала и на интересна находка. “Намерихме пет малки оловни огледалца в сграда, която се намира на изток от римската вила. Може да се окаже, че тук е имало храм. Огледалата вероятно са с култово предназначение, но част от тях бяха прегънати. Обикновено такива находки се откриват в светилища. Интересното е, че един от доброволците беше фотограф. Момичето засне огледалата и ги публикува. Скоро след това ми се обадиха от американско списание за археология и поискаха повече информация, която беше публикувана”, разказва Калин. И добавя, че преди година на участък от обекта направили геофизически проучвания с уреди, които засичат магнитното поле. Открити са места със сгради и пещи от хилядолетия, които предстои да бъдат проучени.

Преди няколко години в Павликени започнали изкопи по подмяна на водопроводите. А в северозападната част на града имало римско селище. Първите разкопки там също били направени от Богдан Султов. Той открил интересни находки, които показват, че на мястото имало керамично производство. Ние открихме 9 пещи от римската епоха за изпичане на керамика. Но излязоха и част от сгради, калъпи за лампи и др. След проучванията, бяха положени водопроводите и всичко беше засипано с пръст, със съжаление коментира Калин.

Тръпки на Калин са още римският каптаж на западния акведукт в Мусина, която е най-високата каменна конструкция от римския период по нашите земи, известният Лесичерски стълб, както и останките от античния град Никиполис ад Иструм. Римляните неслучайно са избрали да си хванат водата от това място в Мусина, защото тя е с голям дебит и добро качество. Изградили 20 км трасе до Никополис ад Иструм, което е било най-голямото за хилядолетия в района. Калин разказва още, че м.г. с доброволци каптажът е бил почистен, като се включили и водолази. Включително и аз се гмурнах вътре, за да направя подводни снимки на детайли от каптажа, които дотогава не са били известни. Дори влязох в съседна скална галерия, където беше открит зид. После се погрижихме за социализацията на каптажа, поставихме информационни табели и сега той е достъпен за туристи, отчита запаленият археолог.

Близо до каптажа се намира и Лесичерският стълб, който е с височина 13.80 м. В древността са били два стълба, като днес са запазени само основите на единия. Според археолога Лесичерският стълб е невероятен паметник от римската епоха, устоял на бури и земетресения. Ако бъдат направени по-мащабни разкопки и обектът се социализира, може да стане сензационно място от културното наследство в България. Днес Калин сам е окосил и почистил около стълба, тъй като никой не се грижи за мястото. От северната му страна има иманярски набези, надявали са се да намерят ценности, но те нямат място там. Изкопаната дупка обаче е опасна за паметника и сега със съжаление установих, че има още малки иманярски дупки, отчита археологът. Той се надява при Лесичерския стълб да започнат разкопки и паметникът да бъде консервиран, за да не падне. Що се отнася до падналия втори стълб, то частите му са били разграбени още миналия век и с тях са строени църквата и къщи в Лесичери. Калин разказа, че местните хора са правили опит с 8 волски коли да съборят Лесичерския стълб, който им е пречил при обработка на земята. После пък са го взривявали, но без успех, независимо че територията около стълба не е частна собственост. До паметника има път, има и чешма, може да се изгради посетителски център. Но трябват воля и пари, посочи археологът. Според него стълбът, каптажът, Керамичният център в Павликени и Николопис ад Иструм могат да се свържат в прекрасен за туристите археологически ансамбъл, но е необходима държавна подкрепа. Това е и мечтата на младия археолог.

Може би малко хора знаят, но след като завършил ПГ по електроника във В. Търново, Калин кандидатствал в Академията на МВР в Симеоново, но не го приели. Паралелно подал документи и за археология във Великотърновския университет, където пък го приели. Сега твърди, че не съжалява, че не е станал полицай, и намира много общо в работата си между археологията и съобщителната техника, каквато специалност има от училище. Хората свързват археологията с намирането на злато и други ювелирни предмети, които имат висока пазарна стойност, но за археолозите един невзрачен на вид предмет, който обикновен човек дори ще подмине, може да бъде много по-ценен, твърди Калин.

Разказва, че още като дете събирал съвременни монети и много искал да има и сечена такава. Затова си купил книгата на нумизмата Константин Дочев, който по-късно станал негов преподавател във ВТУ. Днес нумизматиката също му е интересна и е част от неговата работа. Независимо че сега условията са трудни, всеки археолог се бори за своята кауза, а Калин има още една задача – да защити дисертацията си, тъй като завършва докторантура по археология. Темата е за археологията на административната територия на Никополис ад Иструм, която обхваща селища и тържища от културно-историческото наследство на бившата римска провинция Мизия. Научен ръководител на младия учен е доц. Павлина Владкова от търновския музей.

През свободното си време Калин тренира свободна борба, а увлечението по този спорт е от детските му години. И макар да не е ходил войник твърди, че след тренировките по борба с нищо не може да бъде уплашен. Разпуска като слуша рок и блус, а любимият му изпълнител е Ерик Клептън. Признава, че много го дразни простотията, която на различни нива е станала модел на подражание. И такива хора изведнъж стават уважавани в обществото. Но колкото и да ти е лъскава колата, отдолу прозира душа, носеща джапанки и анцуг. Но има и хора, които като светли лъчи осмислят и работата, и живота ти, казва Калин.

Амбициозният археолог не е забравил родното си село Караисен. Калин съдейства и участва във всяка добра местна инициатива. Смята, че Караисен може да се отвори за селския туризъм. Близо до селото се намират Деветашкото плато, останките от римския град Нове, яз. “Ал. Стамболийски” и археологическите обекти в Павликенско.

 

Вася Терзиева