– Защо хората са тъжни!?
– Съвсем просто е… Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друг. Претоварват се с преживяванията си, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая… забравят мечтите си!
Паулу Коелю
