Начало Новини Философия Имам една теория …

Имам една теория …

1397

„Имам една теория – повечето от бедите на нашия глупав и упоен от клишета свят произтичат от това, че ние наум и на практика се извиняваме за неща, за които не би трябвало да се извиняваме. Но за онова, за което трябва, не смятаме за нужно. Трябва да търся прошка за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и подлост. Но не и за подбуди, вдъхновени от моите гениталии, и още повече за поривите на сърцето. Мога да съжалявам за тези пориви, дълбоко да страдам заради тях, от време на време да ги псувам, да ги кълна и да ги пращам на майната си, но да се извинявам – откъде накъде, при условие, че никому не преча. Култура, която изисква хората да молят прошка за нещо, в което те не са виновни – ето ви едно хубаво определение на тирания, както аз я разбирам. Парадоксално, но омразата към себе си е един от главните симптоми на клиничния нарцисизъм. Разказвайки на целия свят как сами себе си ненавиждаме, всъщност осигуряваме за персоната си водопад от похвали и израз на възхищение, което както предполагаме, напълно заслужаваме.

Някои са убедени, че на тяхната реализация ще попречат многобройните азиатци в Англия, съществуването на кралското семейство, интензивността на трафика под прозорците им, злонамереността на синдикатите, властта на безчувствени работодатели, нежеланието на здравните служби да се отнесат сериозно към тяхното състояние, комунизмът, капитализмът, атеизмът и каквото ви хрумне, но не и тяхната суета и лекомислена неспособност да вземат собствената си съдба в ръцете си.

Веднъж едва не издадох книга в жанра на полезните съвети. Тя щеше да се казва „Стивън Фрай – как да станете щастливи: успехът е гарантиран!“ Онези, които биха я купили, щяха да установят, че книгата се състои от празни страници, и само на първата има надпис: „Престанете да се самосъжалявате – и ще бъдете щастливи“. Останалите страници щяха да са предназначени за рисунки и бележки на интересни идеи. Такава щеше да е книжката и всичко щеше да е чиста истина. Така ми се искаше хората да я отворят и да възкликнат: „Боже, колко просто е всичко!“ Само че не е, всъщност да престанеш да се жалваш и самосъжаляваш не е просто, то е дяволски трудно. Защото винаги ни е жал за нас самите, историята на цялата Библия е точно за това.

Вероятно сега съм по-щастлив, отколкото бях преди. Но съм длъжен да призная, че бих променил всичко в себе си, бих се сменил, за да бъда пак вечно нещастният, нервен, див, недоумяващ и отчаян 16-годишен Стивън. Зъл, обзет от тревоги и непохватен, но жив. Защото ти умееш да чувстваш, а да чувстваш е по-важно, отколкото как се чувстваш. Да умъртвиш душата си е най-непростимото престъпление, а ако щастието е способно на нещо, то не е да маскира мъртвата ти душа.“

Стивън Фрай
Стивън Фрай

Стивън Фрай (Stephen Fry) е известен британски актьор, писател, телевизионен и радиоводещ, кинодокументалист, борец за граждански права, просветител, музикант, човек с великолепно чувство за хумор и ерудит.

Житейският му път е сложен и противоречив. Той е излежавал присъда в затвора за мошеничество, злоупотребявал е с кокаин, потвърдени са два негови опита за самоубийство, страдал е от биполярно афективно разстройство.

За възходите и паденията на духа Стивън Фрай знае не от преразкази и слухове, а от самия себе си…