Начало Новини Общество Историята на Аличко – циганин и цигулар

Историята на Аличко – циганин и цигулар

1809

Родил се седмаче, рахитичен. Майка му го увивала във вълна, едва оживял. После ослепял, до 4-5-годишен не виждал нищо. Една стара циганка от махалата го излекувала. Като компенсация за страданията, Господ го дарил с умението да свири на цигулка.

Завършил висшия музикално-педагогически институт и станал диригент на хор от 32 момиченца – циганчета. За начало им направил разработка на българска патриотична песен.

Известна музикантка от Полша гостувала в родния му град. След концерта кметът дал банкет, поканили и Аличко да посвири. Купили му нови обувки и го представили на полякинята. Подкарал той от Шуберт, Щраус, Моцарт и Калман до български хора и ръченици. Разгледала тя цигулката му: мръсна, прашна, с първа струна от китара. Изумила се как е възможно от подобен инструмент да излизат такива вълшебни звуци. Целунала го: „Браво, маестро!” Оттогава му излязло име: маестро Аличко.

Свирил на кораб, в самолет, в опери и театри, в кръчми и по панаири, в затвори, на сватби и в руска подводница. Много пъти е имал възможност да остане в чужбина за постоянно и всякога отказвал. „Живях между богатите, но никога не се омешах с тях. Можех да съм и аз богаташ, но орисията ми е да живея по цигански: от ден за ден.”

Канили са го всякакви „барвале” (големци) – социалистически и капиталистически. От срещите с тях е научил, че в България, за да си богат, трябва първо да станеш политик. И колкото по-бездарен си, толкова по-добре.

През 1998 го избрали за почетен гражданин. Имало девет кандидати, между тях и един генерал. Предложили го заради таланта и добродушния нрав. Помагал с пари на закъсали цигани, пишел им молбите, отървавал ги от ареста. Затова гласували за него. Привилегията му като почетен гражданин била да ходи на баня безплатно. В града обаче нямало баня.

Бедни, необразовани, последни на пазара на труда – така виждаше Аличко българските цигани. Относно програмите за тяхната квалификация имаше ясно становище: там са се намърдали българи, които само гледат да ударят кьоравото. Зад тях пък надничат всевъзможни партийни шушумиги.

За интеграцията също беше категоричен: голяма измама!

– Положението на циганите в България е като на българите в Европа: колкото циганите са се интегрирали в България, толкова българите са се интегрирали в Европа.

Наблюдавах го – скромно облечен, брадясал и уморен. При други обстоятелства, в друга държава, щеше да се вози в дълга бяла лимузина и да не си знае банковите сметки. Късметът все е бил в ръцете му и той все го е запокитвал нанякъде, с неблагоразумието на дете. Иначе нямаше да е Аличко. Маестро Аличко!

Напусна този свят, без да е използвал 1 евро от европейските фондове и без да е интегриран. Мога да си го представя като участник на срещата в Брюксел. Сигурно щеше да каже: господин Барозу, благодаря за това, че обръщате внимание на въпросите за циганското приобщаване, както и за препоръките на Европейския съвет как по-пълноценно да се интегрирам. Само че аз предпочитам да я карам по мой си начин, демек по цигански, пък който иска, да заповяда да се интегрира с мен.

Щеше ли да е прав Аличко да реагира така на председателя на Европейската комисия? Мисля, че да. Маестрото знаеше, че колкото и добронамерени да са намеренията на брюкселските администратори, от неговото интегриране ще се възползват онези, които всякога са се възползвали – преди като убедени комунисти, днес като убедени капиталисти. (Със съкращения.)

Автор: Владо Трифонов
Фрагменти от книгата с анализи и коментари „Демокрация до поискване”.