Начало Новини Култура Кога ще се събудят батаклии?

Кога ще се събудят батаклии?

1538

Народно читалище „Събуждане – 1897”, с. Батак…

Батак е едно от селата в общината, които имат повод за историческа гордост. През него в годините на борбите за освобождение на България от турско робство е преминала четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. За това свидетелства паметника на благодарност издигнат в центъра на селото. Все около центъра са и най-важните за едно населено място сгради на училището, читалището, църквата, кметството, детската градина.

В едно свое интервю за вестник „Янтра днес” от март 2017 г. сегашният кмет Димитър Димитров с гордост заявява, че искал да превърне селото в „райско кътче“. Ъъъ…. ко? Кметът имал още за цел чрез футбола да сплоти хората в селото? Excuse me? Колко ограничен и буквално „тъп“ трябва да си, за да си мислиш, че хора на различни възрасти и с различни духовни потребности могат да бъдат сплотени около една спортна формация, особено на село. Представяте ли си футболен мач между два аматьорски отбора и стадион пълен с баби, които размахват фен шалчета, ако не забрадки, и свирят с пръсти, пъхнати в беззъби уста?

В село Батак има хубаво българско читалище, което е именувано с хубавото име „Събуждане – 1897”. Никъде обаче в разговора с журналистите от областния вестник не се споменава и дума за читалището и неговата работа, въпреки че това е една българска светиня, създадена от родолюбиви българи, за да просвещава, да повдига националното самочувствие, да съхранява и разпространява култура, традиции и обичаи.

Учудването ни тук не е никак голямо. Подобно на повечето читалища на територията на община Павликени и това е обсебено от властващата червена върхушка на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов. Секретар на читалището е Иринка Димитрова – съпругата на кмета, който е избран с квотата на БСП. Първа дружка на „госпожа кметшата“ пък е една от служителките в кметството, Тодорка Иванова, която е привърженик на същата престъпна партия и ревностен защитник на кмета. Това щеше да е много хубаво, ако обаче тези другари на отговорни постове в селото работеха на полза роду, както се казва. За съжаление, но съвсем не и за учудване, тук се наблюдава точно обратната тенденция. Зад обичайните оправдания, че пари няма, двете дружки Иринка и Тодорка освен да обсъждат проблемите на хората (с други думи „да клюкарстват“ или „сплетничат“), да интригантстват и да си карат личната работа през работно време, друго комай не правят. Кметът пък нали е техен човек толерира с безмълвното си бездействие тази порочна практика и така животът в с. Батак си тече, не както е потребно на хората, а така както е угодно на управниците му.

Да не говорим, че Секретарят на Общината, la femme fatale Румянка Гавраилова, е от същото село и би трябвало да е особено заинтересована за неговото светло бъдеще и да помага от тази си позиция с каквото може. Уви, това не се случва…

За добро или зло (това времето ще покаже) училищният директор г-н Шенай Нуриев пък е прекалено скромен и хрисим човек, за да налага мнение и позиции и въпреки че в училището има около 100 ученици, те не са обвързани в почти никакви извънкласни форми на обучение.

Знаем, че през последната година кметът си има и сериозни здравословни проблеми, за което съжаляваме разбира се, но това не оправдава безхаберието му по отношение на духовното развитие, по-скоро падение, на поверената му общност.

Някой трябва да каже на тия ‘ора (и ние го правим с радост и готовност), тъй като те нямат достатъчно умствен багаж да се сетят сами, че човек трябва да се грижи еднакво добре както за гъза, така и за душата. Баташките комунисти си мислят, че като осигурят на хората хляб и доктор, и от време на време зрелища, са ги обгрижили достатъчно добре.

А духовните им потребности? Ами как да се сетят за тях, като те самите червени управници нямат такива. Както кметът Димитров споменава в интервюто, населението на с. Батак е в по-голямата си част циганско. Това би трябвало още повече да го мотивира да пази и съхранява българщината в селото, но уви.

Женската певческа група към читалището е единствената действаща формация и участничките в нея са на преклонна възраст. Преди време имаше някаква ученическа танцова формация, която до колкото знаем беше създадена по инициатива на центъра за междуетническа толерантност „Амалипе”, но поради липса на хореограф прекъсна своите занимания.

Кметът да престане да хленчи, че общинските пари не стигат, ами да вземе да свие сърмите на разюзданата си жена и да я накара да се размърда малко. Читалищата трябва да се издържат и от собствени приходи. Това не е никак трудно, ако си инициативен, знаещ, можещ и с хъс за работа.

Без инициативи и мероприятия, читалището си остава само една куха сграда, на която пише „Събуждане”, докато всички наоколо са умствено заспали непробудно.

Като наближат избори от това село идват доста гласове и за „кмето“ Манолов, но той само тогава се сеща да отиде до Батак. През другото време циганите не го интересуват… Заради такива населени места, пълни с невежи ромски общности, които нямат намерение да се ограмотяват, още по-малко да се интегрират, е абсолютно наложително да се въведе изискването за образователен ценз при гласуване – минимум завършен 8-ми клас.

Хей, батаклии, кога ще се събудите? Вие ли ги избрахте тия мързеливци и некадърници, дето ще заличат и последните следи от построеното от вашите предци? Не осъзнахте ли вече грешката си, че да вземете да я поправите?

Сложете край на комунизма в селото си, преди той да сложи край на вас!