Начало Новини Изкуство Обречени

Обречени

2097

ОБРЕЧЕНИ

Под липата на старата пейка
пак съм тъжна и пак съм сама,
над главата ми липова вейка
пръска свеж аромат на  дома.

Леко, татко вратата отваря,
чул, че ида, усмихва се благ,
за познати неща заговарям,
уморена пред къщния праг.

Помня имахме куче на двора
и пчели из липовият цвят,
помня селото пълно със хора,
беше всеки от тях все познат.

А сега, само плевни и къщи
в махалата самотни стърчат
и  душата ми мъка обгръща,
много скоро и те ще умрат.

Иваничка  Колева