ОКТОМВРИЙСКА СЪДБА
Притъмня и дъжд запръска,
чу се гръм и стана хладно,
хала в клоните заблъска
и небето ниско падна.
Учудващо за мен самия,
не побързах да се скрия.
Беше като дар небесен
тази портативна есен.
Тя подсказа с тежък зной, –
октомври е приятел мой.
През октомври съм роден.
Някой октомврийски ден
се надявам да угасна
и ще е съдба прекрасна.
Петър Рачев