Начало Новини Бизнес Радев и евродезинформацията: Референдум за еврото или кремълска манипулация?

Радев и евродезинформацията: Референдум за еврото или кремълска манипулация?

37

Конституционна неграмотност в национален ефир

В извънредно телевизионно обръщение, президентът на Република България Румен Радев обяви, че ще внесе предложение за провеждане на референдум относно приемането на еврото в началото на 2026 година. Това изявление предизвика незабавна вълна от критики, правни анализи и възмущение в общественото пространство. Причината е ясна – президентът или демонстрира плашещо непознаване на българската Конституция, или умишлено я погазва, в услуга на дългогодишната си антизападна и откровено проруска реторика.

България е парламентарна република, не пряка демокрация

Конституцията на Република България ясно установява формата на управление – парламентарна република. Основният закон на държавата не предвижда механизъм, чрез който президентът може еднолично да инициира референдуми с обвързващ характер по въпроси от стратегическа важност, какъвто безспорно е въпросът с приемането на еврото. Единствено Народното събрание има правомощията да взема решения по такива ключови теми, които касаят международни ангажименти и икономическата ориентация на страната.

Призивите за референдуми, когато се касае за вече договорени и поети международни ангажименти, представляват не само правен нонсенс, но и пряко застрашават демократичния ред. Президентът няма никакво законово основание да предлага или налага подобно допитване, още повече – в нарушение на ангажиментите, поети от България с подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз.

Приемането на еврото не подлежи на референдум

Още при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., страната се е ангажирала договорно с въвеждането на еврото, след като бъдат изпълнени Маастрихтските критерии. Този ангажимент е част от т.нар. „аки комюнтер“ – съвкупност от правни норми и задължения, които всяка страна членка поема.

Противно на разпространяваните дезинформационни наративи, България няма клауза за изключение (opt-out) от еврозоната, каквато имат например Дания или Швеция. Това означава, че страната няма право еднолично да решава дали да въведе еврото или не – решението вече е взето със самия акт на присъединяване към ЕС. Единственият въпрос, който остава отворен, е кога ще се случи това, а не дали.

Следователно, президентският призив за референдум е не просто правно невеж, а напълно противоконституционен и в противоречие с международните договори, по които България е страна.

Крум Зарков се оттегля заради евро-референдума на Радев

Крум Зарков, секретар по правните въпроси на президента и бивш министър на правосъдието в служебните кабинети на Румен Радев, обяви, че ще подаде оставка в понеделник. Причината е категоричното му несъгласие с инициативата на президента за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото, която той определи като противоконституционна.

Зарков подчерта, че не може да участва в действия, които нарушават основния закон и подкопават европейската ориентация на страната.

Ето какво каза самият резидент / агент провокатор наскоро.

Радев – постоянният глашатай на Кремъл в София

Изявлението на Румен Радев не може да бъде разглеждано като изолиран инцидент. Напротив – то е поредното звено в дългогодишна линия на действия, изказвания и политики, които открито или прикрито обслужват интересите на Кремъл.

Нека си припомним:

  • Противопоставянето му на военната помощ за Украйна, дори когато целият цивилизован свят застана зад Киев;
  • Опитите му да омаловажава ролята на НАТО, на фона на засиленото стратегическо партньорство между България и Алианса;
  • Систематичната му атака срещу прозападни правителства, често в услуга на популистки и националистически формации с афинитет към Москва;
  • Използването на служебни кабинети, назначени лично от него, за да се подкопават усилията за ускорена евроатлантическа интеграция.

Всичко това доказва, че Румен Радев действа не като държавен глава на страна-членка на ЕС и НАТО, а като агент на влияние, чиято риторика и поведение изцяло съвпадат с дезинформационната стратегия на Руската федерация.

Дългосрочните щети от подобни популистки изявления

Президентските маневри не са безобидни. Всеки подобен ход, колкото и да е юридически несъстоятелен, генерира обществено недоверие, всява страх и объркване сред гражданите, и дава аргументи на евроскептични и радикални движения. В дългосрочен план, това води до:

  • Забавяне на икономическата конвергенция;
  • Отслабване на институционалното доверие;
  • Подкопаване на валутната стабилност;
  • Увеличаване на пропагандните успехи на Русия в България.

Когато една страна разпространява политическа дезинформация на най-високо равнище, тя рискува международната си репутация, а с нея и доверието на стратегическите си партньори.

Защо въвеждането на еврото е стратегически приоритет

Приемането на еврото не е каприз на Брюксел. Това е икономически и политически трамплин, който ще донесе конкретни ползи за България:

  • Премахване на валутния риск за бизнеса и инвеститорите;
  • Намаляване на транзакционните разходи;
  • Повишаване на кредитния рейтинг на страната;
  • Засилване на финансовата стабилност;
  • По-дълбока интеграция в еврозоната, която е ядрото на ЕС.

Да се поставя под въпрос тази стратегическа посока чрез инструментите на популизма и фалшивия патриотизъм, е антидържавнически акт, който заслужава остра обществена реакция.

Заключение: България заслужава проевропейски президент, не подлога на Кремъл

Румен Радев отдавна е компрометиран политически фигурант. Неговите действия системно подриват институциите, нарушават духа и буквата на Конституцията и обслужват външни геополитически интереси, враждебни на българската евроатлантическа ориентация.

Предложението му за референдум за еврото е не само юридически нищожно, но и морално неприемливо. Време е българското общество да осъзнае мащаба на вредите, които президентът нанася – не само на политическата стабилност, но и на самата идея за национално достойнство и независимост.

В условията на глобална несигурност и регионални заплахи, България се нуждае от стабилност, предсказуемост и категоричен евроатлантически курс – не от диверсанти в президентската институция.