Ето как в Павликени се грижат за своите герои.
Издигат паметници, пред които да се фотографират по празници, за да се гледат после по страниците на вестници и сайтове и след това всичко потъва в забвение.
Този „венец“ на „признателност“, който е заприличал на разпердушинено свраче гнездо, сигурно седи около врата на Бачо Киро от последното честване на негова годишнина и вероятно ще бъде подменен с нов чак на следващото честване.
Всеки ден покрай него минават учители, просветители, държавници, политици, духовници, патриоти, родолюбци, бизнесмени, граждани, селяни…
Как на никой не му дойде на ума да ангажира децата в местните училища периодично да свиват венци от сезонна растителност и да ги полагат пред паметниците в общината, при условие, че местната администрация едва ли ще даде пари за редовното закупуване на венци? Никой ли не вижда образователната, творческа и родолюбива стойност на подобно начинание?
Ето какво представлява венец от сезонна растителност, за тези, на които им е слабо въображението.
