Начало Новини Култура Читалище „Добра надежда – 1896“ с. Караисен

Читалище „Добра надежда – 1896“ с. Караисен

830

През недалечната 2016 г. читалището отпразнува своя 120 годишен юбилей. То е построено през 1896г. подобно на всички други читалища в България предимно с доброволен труд и волни пожертвования от жителите на населеното място, но тук не бива да се пропуска изключителното съдействие на един бележит общественик от село Караисен, участник в освободителните войни на България и живял над 102 години.

Това е Блажо Вачков под чието лично ръководство издига снага днешното читалище. Той е и един от най-щедрите дарители в селото. Много пъти дарява лични средства както за читалищна дейност, подпомагайки участието на самодейните колективи в събори и фестивали, така и за други обществено полезни мероприятия.

Днес читалището в село Караисен е едно от най-активно работещите. Председател на читалищното настоятелство е Даниела Пачева а секретар на читалището е Галя Личева, която е и една от най-активните самодейки. Според нея „Читалището е като втори дом за хората“.

Културната институция може да се похвали с няколко функциониращи формации. Група за изворен фолклор, на която се разчита и да пресъздава характерни за този край обичаи. Група за стари градскипесни „На бяло сладко“, която изпълнява и патриотични песни, и през 2016 г. след участието си в конкурса за руска песен в с. Горна Студена, групата се върна с две награди за второ и трето място. Мъжката вокална формация пък изпълнява не само репертуара си от песни а и се включва активно в пресъздаването на обичая „Коледуване“. Танцова формация „Българка“ с ръководител Валя Киревам която е носител на международни награди и с мелодичните си и красиви изпълнения на народни танци вече е известна в населените места на цялата община и получава много покани за участия по различни поводи.

До преди две години в читалището е имало и ученическа танцова трупа, но поради закриване на училището от яловата червена общинска администрация на децата се налага да пътуват, за да учат в града и им е все по-трудно да съвместяват учебните занятия с художествената самодейност. Въпреки някои дребни затруднения, читалищната дейност е на едно много добро ниво. Настоятелството на редовните си заседания обсъжда различни инициативи и се старае поне веднъж в месеца да има някаква изява, а когато е възможно и повече.

На първия празник на яйцето в гр. Павликени Караисенци се проявиха не само като добри самодейци, а и като къщовни и гостоприемни домакини. Тяхна бе честта да подредят така нареченият „Селски двор“, където освен с традиционната питка и шарена сол те посрещаха гостите на празника с прочутата си „мъжка“ караисенска ракия и червено вино от местната винарска изба „Грозд“. Тъй като селото е прочуто от стари времена с хубавите си лозя, пък и си имат винарска изба, там се прави един от най-хубавите празници на Трифон Зарезан. Самодейците от читалището, разбира се, са главните участници и организатори.

Друг станал традиционен за селото празник, с който се отбелязва Ивановден, е ритуалът „Иванови влачуги“. През далечната 1986 година на събора в гр. Копривщица за пресъздаването на този обичай карайсенци печелят цели 8 медала. От тогава той се празнува всяка година, а тази година ще се отбележи за тридесети път.

През юли 2018 г. на сцената на читалището бе представена театралната постановка „Шега в две действия“ от студенти в Нов Български Университет, осъществяващи театрална дейност в малки населени места в цялата страна по проект „Театърът близо до теб“.

Самодейците често пресъздават и сцени от героичното минало на своето село, с което се гордеят основателно. Историята разказва за героични сражения на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в караисенските лозя. Читалището разполага и пази рисуван портрет на двамата воеводи в цял ръст в красиви четнически униформи.

Читалищното настоятелство много често влиза в ролята на спомоществувател и всеки настоятел дарява известна сума лични средства според възможностите си, за осъществяване на различни инициативи.

В началото споменахме за благотворителната дейност на Блажо Вачков. Той е оставил своята добродетелност и бласотворителност в наследство и на поколенията след него. Неговата внучка Марияна Блажева, която по професия е детска учителка, била е дългогодишен директор на детската градина в Караисен и един мандат кмет на селото е една от радетелите на художествената самодейност, бит и традиции и разбира се самодеец.

В чест на хубавия празник Бабинден, с който българите по своеобразен начин изказват своята благодарност към жената – родилка и към акушерството, Марияна Блажева е създала видеоклип, който е нейния личен жест към всички дечица в село Караисен – „бъдещето на селото“, както тя самата се изразява.

Още много и различни празници се отбелязват в селото с участието не само на самодейците от читалището, а и с участници от пенсионерския клуб и детската градина.

Така въпреки трудностите на ежедневието в сговор и с общи усилия карайсенци поддържат будна родовата си памет и се веселят, съхранявайки едновременно с това българщината напук на всички песимисти, които гледат на българското село с унил поглед, повтаряйки, че вече всичко е загубено. Не, не е. И хората в село Караисен продължават да го доказват.