Научавайки за жестокото потушаване на Априлското въстание у нас видният италиански революционер Джузепе Гарибалди изпраща писмо до Българското централно благотворително общество в Букурещ. В него той пише: „Италианският народ храни към вашия народ заслужени симпатии поради неговите злощастия и поради неговия героизъм. Скърбя, че не мога лично да участвам във вашите борби. Пожелавам ви постоянство във вашата света мисия и съм ваш: Джузепе Гарибалди.“
Гарибалди е един от водачите на революционното крило на движението за национално освобождение и обединение на Италия. От 1834 г. се бори за независимостта на южноамериканските републики. По време на революциите в Европа от периода 1848-1849 г. е един от ръководителите на Римската република.
Начело на доброволци участва в освободителните войни против Австрия. Оглавява Похода на „Хилядата“ през 1860 г., осигурява победата на Италианската революция. Във Френско-пруската война от 1870-1871 г. начело на доброволци се сражава на страната на Франция. С идеите си той оказва силно влияние върху мирогледа на водителите на българската революционна организация през Възраждането.
Впечатлен от жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г., публично заклеймява османския деспотизъм. В отрядите му за освобождение и обединение на Италия участват и десетки българи.
