ДЯВОЛСКА ИСТОРИЯ
(басня)
Веднъж от скука завладяна
реших на нейде да се дяна
и с мойта пъргава походка
аз се запътих на разходка.
Вървейки стигнах ненадейно,
до малка къща чудодейна,
пък тя била на Сатаната,
тоз опашатия, с рогата.
Усмихна ми се той лукаво
па сипа ми уиски здраво,
на столчето до мене седна
и дяволито ме погледна.
След първата по-яка глътка
полази ме онази тръпка
да си докопам във ръцете
шишенцата със греховете.
Той тъкмо беше ги извадил
и всичките ми ги подаде
разглеждах ги и си мъдрувах
какво ми шепне хич не чувах.
Изпих си питието люто
отказах друго от менюто
сбогувах се със домакина
не взех си нищо и отминах.
Сега си мисля, че е жалко,
защо от всеки грях по малко
не си почерпих аз Душата,
че да набутам Сатаната.
Иваничка Колева
