Дядо Добри днес навършва 102 години. Той е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Става популярен в България заради скромния живот, който води и заради даренията, направил на няколко родни храма и манастири. Дядо Добри доскоро събираше пари пред катедралата „Свети Александър Невски“ и „Свети Седмочисленици“ в София. От няколко месеца обаче се намира при свои роднини и познати, тъй като вече все по-трудно се движи заради годините.
Става популярен пред чуждите медии като „Светецът от Байлово“. Чужденците се възхищават на неговото усърдие как доскоро дядо Добри ходеше всеки ден пеша или с автобус до София от родното си село и след това заставаше пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. Там сядаше на столче и събираше монети в пластмасовата си чашка.
Според бившият председател на катедралата архимандрит Дионисий до преди 2 месеца дядо Добри е държал отново първо място по дарения за храм-паметника. Още през 2009 г. става ясно, че дядо Добри дарява 35 700 лв. на храма „Свети Александър Невски“.
Бащата на „Светеца от Байлово“ загива в Първата световна война. Така дядо Добри израства под грижите на майка си. По време на Втората световна война по време на бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата.
Доброто дело на дядо Добри е пример за пътя на духовното израстване, за смисъла и нуждата от вярата у човека, за ценностите в краткия човешки живот и смирението. Във времена на духовен упадък България има огромна нужда от такива духовни водачи, които да напътстват обществото да върви по пътя на просветлението, „учейки се“ на Вяра.
